Определение №1310 от 20.12.2010 по ч.пр. дело №1936/1936 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1687_10_opr288.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1310
София, 20.12. 2010 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Алексей Иванов
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1687 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. К. К. и А. К. К. срещу въззивно решение от 09.06.2010 г. по гр.д. № 226 /2010 г. на К. окръжен съд, г.к., с което е отменено решение на К. районен съд от 19.02.2010 г., с което е установено хо отношение на Д. В. К., че бракът и с К. К. К. е дълбоко и непоправимо разстроен по нейна вина и вместо това е прекратено производството по иска на К. К. К., починал на 24.04.2009 г. и заместен при условията на чл.327,ал.1 ГПК от синовете си И. К. К. и А. К. К. против Д. В. К. за прекратяване на брака им поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата.
В жалбите се поддържа, че решението е неправилно и се иска допускане на касационно обжалване по въпроса : дължи ли съдът произнасяне по същество по основния по делото въпрос „бил ли е бракът между страните дълбоко и непоправимо разстроен или не, и ако е бил – по чия вина”, за който се твърди, че е решаван противоречиво от съдилищата и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът Д. В. К. оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване..
Настоящият състав намира следното:
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е стигнал до извод, че не е доказано действието на ответницата, което е посочено като причина за разстройство на брака (наведеното като основание на иска), при което съдът е приел, че е обвързан с разпоредбата на чл.327,ал.2 ГПК , съгласно която делото се прекратява, ако искът за развод не се основава на вината на ответника и е решил да отмени решението на районния съд и да прекрати делото.
От изложеното е видно, че решението е обусловено от изведения въпрос и по-точно на тълкуването на израза „делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг”, част от чл.327,ал.2,изр.2-ро ГПК и че изведеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената практика на съдилищата по същото правило, установено с разпоредбата на чл.267, изр. трето (последно), предл. 1-во ГПК от 1952 г. (отм.) и чл.102 СК от 1985 г. (отм.)и чл.25 СК от 1968 г. (отм.), съгласно която, когато наведеното основание на иска за развод включва виновното поведение на другия (преживелия) съпруг, ищецът почине в хода на производството и наследниците му изявят воля за продължаване на процеса, съдът отхвърля иска, ако установи, че преживелият съпруг не е виновен за разстройството на брака, а не прекратява производството. Тази практика е отразена в т.6 на ППВС № 5 / 1978 г., Решение № 349 /26.02.1991 г. по гр. д. № 1963 /1990 г., II г.о. на ВС, в Решение № 1305 / 23.11.1994 г. по г. д. № 782 /1994 г., II г. о. на ВС, в Решение № 111 от 15.02.1985 г., II г.о, Решение № 2682 от 06.12.1972 г. по гр. д. № 1114 /1972 г. но II г. о.и др.
Поради изложеното настоящият състав приема, че е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
В едноседмичен срок от съобщение жалбоподателите следва да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 25 лева.
Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.06.2010 г. по гр.д. № 226 /2010 г. на К. окръжен съд, г.к..
Указва и дава възможност на И. К. К. и А. К. К. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 25 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top