О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1311
София, 18.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3522/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България ,чрез прокурор от Окръжна прокуратура – В. против решение № 681/06.04.2015 год., постановено от Варненски окръжен съд по гр. д. № 224/2015 год.,в частта,с която е осъдена Прокуратура на РБ да заплати на К. П. Б. на основание чл.2,т.1,т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от неправомерното му привличане като обвиняем и воденето на наказателно производство в размер на 3 000 лв.,ведно със законната лихва ,считано от 29.05.2013 год. до окончателното й изплащане.
Подадена е и насрещна касационна жалба от К. П. Б. против въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неправомерното му привличане като обвиняем и воденето на наказателно производство до пълния предявен размер.
В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално правния въпрос относно задължението на съда да направи анализ на всички доказателства при обосноваване на причинната връзка между обвинението за престъпление от общ характер по чл.325 НК и търпените вреди и материалноправния въпрос за точното прилагане на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД,които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/ 1968 г.,т.І и т.ІІ.
В насрещната касационна жалба на К. П. Б. се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за приложението на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД,като се позовава на различни законови критерии разгледани в решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.Сочи и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като за определяне на понятието” справедливост”следва да се допусне по- широко тълкуване на свързаните с него определения и критерии за оценка и да се определи дали е морална или етична категория.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела за установено от фактическа страна,че К. Б. е бил задържан на 24.04.2012 г. по реда на чл. 63 ЗМВР във Второ РУП – [населено място] за срок от 24 часа и му е съставен акт за дребно хулиганство по УБДХ от органите на МВР.Преписката е внесена за решаване от районния съд ,а образуваното нахд № 2188/2012г. по описа на В. е прекратено и материалите по делото – изпратени на ВРП по компетентност. Съдът е изложил мотиви, че осъщественото от Б. деяние би могло да се квалифицира като престъпление от общ характер по чл. 325, ал. 1 НК. С постановление на РП – В. от 21.05.2012 г. е образувано досъдебно производство № 893/2012 г. по описа на ІІ РУП при ОД – ВРП,а с постановление от 20.07.2012 год.Б. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и е взета мярка за неотклонение „подписка”. На 17.08.2012 г. Б. е депозирал във ВРП молба с искане за отмяна на постановлението за привличането му като обвиняем. С постановление от 20.08.2012 г. на ВРП е потвърдено постановлението от 20.07.2012 г. за привличане на обвиняем. С решение № 407/21.02.2013 г., постановено по нахд № 4507/2012 г., РС – Варна е признал обвиняемият К. Б. за невиновен в това, че на 24.04.2012 г. в [населено място] извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещял и отправял обидни думи и псувни – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.По протест на ВРП против така постановеното решение е образувано внохд № 432/2013 г. по описа на В., по което е постановено решение № 144/29.05.2013 г., с което е потвърдено изцяло решението на В..В мотивите съдът е приел, че действията на Б. са с ниска степен на обществена опасност, поради което не могат да бъдат приети за брутална демонстрация против обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а могат да бъдат квалифицирани единствено като „непристойна проява” по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Предвид гореустановеното съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България, която в качеството си на орган, оправомощен да повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер, е повдигнала срещу Б. обвинение за престъпление от общ характер и е поддържала същото до приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда,поради което действията й по повдигане и поддържане на обвинението са незаконни. При определяне размерът на неимуществените вреди пряка и непосредствена последица от увреждането съдът се е съобразил с ТР № 3/2004 г.на ОСГК на ВКС и е приел, че воденото наказателно производство като стресогенен фактор е подпомогнало за задълбочаване на хипертоничното заболяване на Б. и за влошаване на цялостното му здравословно състояние.Взел е предвид сравнително краткият период на водене на наказателното производство до постановяване на оправдателна присъда от въззивната инстанция – около една година,както и фактът, че взетата мярка за неотклонение е най-леката – „подписка”.Отчел е негативното отражение върху психиката и социалните му контакти, както и относително ниският интензитет на претърпените болки и страдания и е присъдил обезщетение в размер на 3 000 лв.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за определяне на неимуществените вреди,след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при обосноваване на причинната връзка между незаконния акт и вредите не е налице, защото изводите на въззивната инстанция са в съответствие с константната практика,според която държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Според касатора противоречието се изразява в това, че във въззивния акт липсват мотиви досежно наличието на причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.Следва да бъде посочено,че по същество това е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.
Формалното посочване на материалноправния въпрос за точното прилагане на принципа на справедливостта, без да се посочи кой от критериите при прилагането на чл.52 ЗЗД е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.За пълнота на изложението следва да се посочи,че поставеният правен въпрос,макар и формулиран общо не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,възприета в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год.,съгласно която въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството и близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл.287,ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 681/06.04.2015 год., постановено от Варненски окръжен съд по гр. д. № 224/2015 год .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: