Определение №1312 от по гр. дело №1508/1508 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1312
София,  28.10.2009 година
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:                    ЕМИЛ ТОМОВ
                                       ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1508 /2009 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. И. от гр. С., срещу въззивното решение от 22.05.2009 г. по гр.д. № 503 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., 1 с-в., с което е потвърдено първоинстанционно решение от 04.11.2008 г. по гр.д. № 1623 /2007 г. на Софийски градски съд, І г.о., 11с-в., с което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу Я. В. С. с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД относно предварителен договор от 18.05.2002 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, които са довели до това, че въззивният съд не е изяснил действителната воля на страните, направил е необоснован извод за съдържанието на предварителния договор, за който твърди, че бил изменен с допълнително споразумение и в частта, относно срока на задължението му за плащане на цена.
С жалбата е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване: за да отхвърли иска на жалбоподателя, въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е решил в противоречие с практиката на ВКС – основания за допустимост по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Касаторът посочва следните въпроси: по въпроса за забавата на ищеца (жалбоподателя), без въззивният съд да отчете, че за това би било необходимо страните да са определили ден и час за явяване при нотариус и изправната страна да се е явила с всички изискуеми от закона документи, а неизправната да не се е явила без уважителни причини за това; по това, че ищецът е неизправна страна, т.к. според предварителния договор цената е трябвало да се плати преди сключването на окончателния договор и ищецът не е изпълнил това свое задължение; до извода за наличие на уговорка за предварително заплащане на цената, която не е изпълнена от ищеца. Сочат се едно определение на ВКС по чл.288 ГПК и две съдебни решения на ВКС.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима – обжалваемият интерес и във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно по следните съображения:
За да се произнесе по исковете, въззивният съд е приел, че ищецът е неизправна страна по предварителния договор, т.к. е било уговорено цената да се плаща предварително и тя не е платена, поради което предварителният договор не може да бъде обявен за окончателен. До извода за наличие на уговорка въззивният съд е достигнал въз основа на анализ на събраните доказателства – тълкуване на предварителния договор и допълнителното споразумение.
Следва да се отбележи, че определенията на ВКС по чл.288 ГПК не следва да се отнасят към практиката на ВКС, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК, в която може да се включват Постановленията на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС, Тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС, приети при действието на ЗСВ и решенията на ВКС по касационни жалби, с които ВКС се е произнесъл по сходен с казуса въпрос.
Отделно от това, не е налице сходство между въпросите, на които въззивният съд е основал решението си и тези, посочени в цитираното определение по чл.288 ГПК. В определение № 90 / 20.11.2008 г. по гр.д. № 3862 /2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС е разгледан случай, в който ищецът – купувач по предварителния договор, не е имал задължение да заплати цената в срок, който е изтекъл преди срока за сключване на окончателния договор, поради което и е обсъждано, че неизпълнение и неизправност има в случаите на неявяване на една от страните пред нотариуса в уговорен ден и час с готовност да изпълни задължението си.
В цитираното решение № 35 по гр.д. № 901 /2000 на ІІ г.о. на ВКС е разгледан случай, в който въззивният съд в нарушение на чл.188,ал.1 ГПК (отм.) вр. чл.20 ЗЗД не е обсъдил уговорка от предварителния договор относно срока, в който е трябвало да се сключи предварителният договор и с това е допуснал съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна, защото нарушението се е отразило върху правилността на решението.
Въззивният съд е обсъдил представените по делото предварителен договор и допълнителното споразумение и въз основа на тяхното тълкуване е достигнал до извод, че : страните по делото са сключили предварителен договор на 18.05.2002 г. за покупко – продажба на определена сграда и цена (индивидуализирани са в решението); купувачът се е задължил да плати цената на имота в 6-месечен срок от сключването на предварителния договор; задължението да се сключи окончателен договор е било уговорено със срок до 18.11.2002 г., а след това с анекс от 26.11.2002 г. този срок е продължен до 26.02.2003 г. Настоящият състав намира, че въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение (не е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС).
А от съпоставка на изводите на въззивния съд с предварителния договор и споразумението (л.5 и 6) е видно, че изводът му за наличие на уговорка за предварително заплащане на цената е обоснован.
В цитираното решение по гр.д. № 92 /2004 на ІІ г.о. на ВКС са обсъдени предпоставките за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, но е прието, че част от продажната цена е била заплатена при подписване на предварителния договор, а другата част е следвало да бъде платена едновременно с предаването на вещта –не е налице сходство на случая с процесния, при който е прието, че има уговорка за заплащане на цената преди изтичането на срока за сключване на окончателен договор.
Може да се обобщи, че изводите на въззивния съд по изведените въпроси не противоречат на посочените и представени от касатора определение и две решения на ВКС.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение от 22.05.2009 г. по гр.д. № 503 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., 1 с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Scroll to Top