О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1313
София, 18.11.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4154 по описа за 2015 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ш. Ш. Д., частен съдебен изпълнител с рег. № 796 и район на действие ОС – Благоевград, чрез адв. В. В. от АК Благоевград, срещу въззивно решение № 257/12.02.2015 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 3786/2014 г. в частта, с която е осъден да заплати 34 321,91 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно принудително изпълнение: въвод във владение, извършено по изпълн. дело № 36/2010 г. на ЧСИ Ш. Д., изразяващи се в нереализиран доход по договори за наем за периода 01.05.2010 г. – 30.11.2010 г., на осн. чл. 441 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като и съдебноделоводни разноски в размер на 6 791,91 лв. съразмерно уважената част от иска.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна О. „П.“, представлявана от председателя на УС – Т. П. К., чрез адв. В. В. от АК Благоевград, е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
От своя страна ответникът по касационната жалба е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 29 798, 14 лв. – стойността на липсващи към 06.12.2010 г. движими вещи, собственост на ищеца О. „П.“, находящи се в недвижимите имоти, предмета на незаконосъобразния въвод във владение, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното издължаване. Ш. Ш. Д. не е изразил становище по насрещната касационна жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния Благоевградски окръжен съд, осъдил Ш. Ш. Д., частен съдебен изпълнител с рег. № 796 и район на действие ОС – Благоевград да заплати на О. „П.“ сумата в размер на 34 321,91 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно принудително изпълнение: въвод във владение, извършено по изпълн. дело № 36/2010 г. на ЧСИ Ш. Дервиш, изразяващи се в нереализиран доход по договори за наем за периода 01.05.2010 г. – 30.11.2010 г.. За да постанови този резултат, съдът приел за установено, че изпълн.дело №36/2010г. на ЧСИ Ш. Д. е било образувано по молба на взискателя И. К. срещу ТПК ”С.” – [населено място]. С разпореждане от 20.01.2010г. по ч.гр.д. №59/2010г., РС Петрич е издал заповед за незабавно изпълнение, с която е било постановено ТПК”С.” да предаде на взискателя държането върху недвижим имот, подробно описан. При предприемане на действия по принудително изпълнение на 19.02.2010г., ЧСИ е констатирал, че в имота се намира трето лице – О. П., което е представило доказателства, че е собственик на имота. ЧСИ отложил въвода и дал възможност на третото лице, в 3-дневен срок, да поиска спиране на изпълнението. Пред ЧСИ е представено съдебно удостоверение, че пред РС Петрич е било образувано ч.гр.д.№516/2010г., с предмет : искане за спиране на изпълнението по изпълн.дело №36/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. На 13.04.2010 г. е бил осъществен въвод в имота срещу третото лице, като ЧСИ е приел, че няма пречка за изпълнение, тъй като последното не му е представило определение на РС Петрич, с което се спира изпълнението.
Въззивният съд намерил, че извършеният въвод е процесуално незаконосъобразен, защото е осъществен срещу третото лице въз основа на издадена заповед за изпълнение по представен договор за наем с нотариална заверка на подписите, което е изключено, тъй като този акт няма разпростираща се изпълнителна сила/изключение е налице в случая, в който са изпълнява влязло в законна сила осъдително решение или спогодба между страните/. Изложени са съображения, че по силата на чл. 21 ЗЗД договорът поражда действие между страните, но по отношение на трети лица, той може да породи действие само в предвидените от закона случаи, поради което въвод въз основа на заповед за изпълнение по представен наемен договор може да бъде осъществен само срещу длъжника, членовете на неговото семейство или неговите универсални правоприемници /арг. чл.429, ал.2 от ГПК/. Процесният случай не е такъв. Допълнително съображения за незаконност на въвода е, че третото лице разполага с годен от формална страна титул за собственост и е владяло имота отпреди образуване на ч.гр.д.№59/2010г. по описа на РС Петрич, което значи, че визираната в чл.523 и чл.524 от ГПК защита е неприложима.ЧСИ е следвало да откаже извършването на поисканото изпълнително действие и на посоченото основание. Съдът изложил доводи, че в производството по реда на чл. 441 ГПК преюдициалният въпроса за незаконосъобразнността на изпълнителните действия подлежи на преценка от съда, без значение дали действията, за които се твърди, че са незаконосъобразни, са подлежали на последващ съдебен контрол от съответния ОС. Съдът, който разглежда претенцията за обезщетение следва да се произнесе по законосъобразността на действията, както в случая, в който същите не са включени в обхвата на чл.435 от ГПК, така и в този, в който са подлежали на обжалване, като в последния случай е без значение дали действията са били отменени, респ. жалбата на страните по изпълнението или третото лице е била отхвърлена като неоснователна.Това се обосновава с обстоятелството, че решението по чл.437, ал.4 от ГПК, с което се отменя атакуваното действие не формира сила на присъдено нещо относно въпроса за неговата незаконосъобразност.
Въззивният съд намерил още, че е налице пряка причинна връзка между действията на ЧСИ и загубата на ищеца от граждански плодове от имота, в който незаконосъобразно е осъществен въвод – уговорената цена по сключени с трети лица наемни договори за периода от въвеждане на взискателя в имота до отмяна на действията на съдебния изпълнител, съответно възстановяване на предходното фактическо положение. Посочено е, че вината на ЧСИ се презумира, а размерът на пропуснатите ползи от незаконосъобразните действия, е в размер на договорените наемни цени по договори с трети лица, които, поради незаконосъобразните действия на ЧСИ, кооперацията – ищец е пропуснала да получи.
С допълнително решение съдът е присъдил и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното издължаване.
ЧСИ Ш. Ш. Д. обосновава допускане на касационно обжалване за произнасяне по следния въпрос:
При иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ предшестващата отмяна по съдебен ред на обжалваното действие на съдия-изпълнителя формира ли сила на пресъдено нещо или правоустановително действие относно „процесуалната незаконосъобразност“ на същото, по см. на чл. 441 ГПК, с оглед предпоставките на имуществената отговорност на ЧСИ за вреди, или по иска за обезщетение решаващо стои необходимост от самостоятелна преценка на всички материални предпоставки на деликтната отговорност.
Позовава се бланкетно на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като не излага съображения, нито сочи задължителна или противоречива съдебна практика, от което следва, че не е установил наличие на допълнителните условия за допускане на касационно обжалване по коя и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от изложеното, съставът на Върховния касационен съд намира за необходимо да изясни, че разрешаването на въпроса няма да промени резултата, защото и ЧСИ не спори, че действията му по въвода са били незаконосъобразни, изпълнителното действие е отменено от съда и фактическото положение е възстановено.
От друга страна, сам касаторът поддържа разрешение на правния въпрос, което е възприето и от въззивния съд – той не се е ограничил до преценката на съда по отмяна на изпълнителното действие – въвод, а отново, сам е извършила анализ и независимо е достигнал до заключение,че ЧСИ е действал незаконосъобразно.
Накрая, във въззивното производство въпросът дали действията на ЧСИ са били незаконосъобразни не е бил изобщо спорен. Спорът е бил само за това ответникът претърпял ли е имуществени вреди, какви и има ли връзка между тях и незаконосъобразния въвод.
Касаторът не е поставил друг правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението следва принципно тълкуване на чл. 51 ЗЗД, но няма поставен правен въпрос, нито такъв може да бъде извлечен от касационната инстанция.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
По насрещната жалба не се следва произнасяне – чл. 287, ал. 4 ГПК.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски. О. „П.“ е представило доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 5000 лв., като е записано в договора, че общата сума е платена както за защита и съдействие във връзка с касационната жалба на ЧСИ и изготвяне на отговор по нея, така и за изготвяне на насрещна касационна жалба. Съставът на Върховния касационен съд, при условията на чл. 162 ГПК, приема, че половината от хонорара – 2500 лв. е заплатен във връзка с касационната жалба на противната страна – ЧСИ. Това е и сумата, която касаторът Ш. Д. следва да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК за сторените от ищеца по делото съдебноделоводни разноски в производството пред ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 257/12.02.2015 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 3786/2014 г. в частта, с която ЧСИ Ш. Ш. Д. е осъден да заплати сумата в размер на 34 321,91 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно принудително изпълнение: въвод във владение, извършено по изпълн. дело № 36/2010 г., изразяващи се в нереализиран доход по договори за наем за периода 01.05.2010 г. – 30.11.2010 г., на осн. чл. 441 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като и съдебноделоводни разноски в размер на 6 791,91 лв. съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ш. Ш. Д., частен съдебен изпълнител с рег. № 796 и район на действие ОС – Благоевград, да заплати на О. „П.“ – [населено място], представлявана от председателя на УС Т. П. К. сумата в размер на 2 500 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: