3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1316
София, 11.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 593 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 14 от 23.02.2012 година по гр.д. № 1438/2011 година на Великотърновски окръжен съд е потвърдено решение № 698 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 3320/2009 г. на Великотърновски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 284, ал.2 ЗЗД, предявен от М. С. Г. против С. Д. С., двамата от [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата, дъщеря на ответника, го е упълномощила да получи оставените от общия им наследодател – нейна майка и съпруга на ответника, суми по банкови сметки. Ответникът е изтеглил от банките паричните средства, оставени от покойната му съпруга и на 29.08.2007 г. е предал на ищцата полагащия и се дял от наследството в размер на 6500 лева. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като довереникът е предал на доверителя си всичко, получено в изпълнение на поръчката; изпълнил е точно задължението си да даде отчет за извършените от него правни действия. Изводът, че получените от ответника средства от влога на общия на страните наследодател са били отчетени е формиран въз основа на показания на свидетел, присъствал на предаване на сумата 6500 лева и приемането и от ищцата.
Касационна жалба против решението на Великотърновски окръжен съд е постъпила от М. С. Г.. Поддържа се, че въпросът може ли съдът да формира изводите си за факти само въз основа на показанията на свидетел, заинтересован от изхода на делото, без тези показания да се подкрепят от други доказателства, е разрешен в противоречие със съдебната практика. Приложени са решение № 4020 от 29.12.1982 г. по гр.д. № 3495/1982 г. на ІІ г.о.; решение 1279 от 16.05.1996 г. по гр.д. № 2229/1995 г. ІV г.о.; решение № 1806 от 13.06.1977 г. по гр.д. № 963/1977 г. ІІ г.о. и решение № 643 от 18.06.1956 г. по гр.д. № 2661/1956 г. ІІ г.о. на Върховния съд на Република България, в които е прието, че показанията на свидетелите, намиращи се в родствени отношения със страните следва да се преценяват наред с всички доказателства по делото, като се има предвид възможната им заинтересованост. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване с оглед значението на повдигнатия въпрос за точното приложение на закона и за развитието на правото. Приложено е определение № 702 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ІV г.о. ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос относно начина на формиране на изводите на съда за фактите при наличие на противоречиви свидетелски показания.
Ответникът по касационната жалба С. Д. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Великотърновски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът относно начина на формиране на изводите на съда за фактите, в т.ч. за начина на преценка на свидетелските показания не е разрешен в противоречие със съдебната практика. В съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 172 ГПК, съгласно която съдът преценява свидетелските показания по вътрешно убеждение, вземайки предвид всички фактори от които зависи тяхната достоверност, въззивният съд е формирал изводите си след преценка за годността и обективността на показанията на разпитаните по делото свидетели; доколко точно възпроизвеждат възприетите факти; доколко показанията им са ясни и вътрешно непротиворечиви. В съответствие с установената практика, формирайки преценката си за осъществилите се факти, съдът е дал вяра на показанията на свидетел, близък на страните по делото, приемайки, че свидетелят възпроизвежда лични възприятия ясно, последователно и в детайли и не е дал вяра на свидетел, чиито показания са хаотични и непоследователни. В съответствие с възприетото в приложените към касационната жалба решения № 4020 от 29.12.1982 г. по гр.д. № 3495/1982 г. на ІІ г.о.; № 1279 от 16.05.1996 г. по гр.д. № 2229/1995 г. ІV г.о.; № 1806 от 13.06.1977 г. по гр.д. № 963/1977 г. ІІ г.о. и № 643 от 18.06.1956 г. по гр.д. № 2661/1956 г. ІІ г.о. на Върховния съд на Република България, изхождайки от родствените отношения между страните, съдът е възприел показанията на свидетел, близък на семейството, имащ непосредствени впечатления за фактите, приемайки, че показанията му са достоверни и логични.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по повдигнатия процесуален въпрос на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на чл. 172 ГПК (чл. 136 ГПК отм.) е налице е установена практика на съдилищата, без да има основания за промяната и. Налице е установена съдебна практика и по въпроса относно формиране на вътрешното убеждение на съда при противоречиви свидетелски показания (в т.ч. решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. ІV г.о. ВКС, постановено след допускане на касационно обжалване по определение № 702 от 22.06.2010 г.), която практика е съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 23.02.2012 година по гр.д. № 1438/2011 година на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: