3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1316
гр.София, 18.12.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5202 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. против решение № 260 от 30.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 65 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1583 от 3.10.2013 г. по гр. д. № 1337 по описа за 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, ІV граждански състав, за обявяване за окончателен на сключения на 20.03.2008 г. предварителен договор, по силата на който П. Д. П. се е задължила да продаде на А. Г. Г. магазин № 2 със застроена площ от 54,42 кв.м., находящ се на партерен етаж от жилищната сграда в [населено място], с административен адрес [улица], при условие че купувачът заплати 52 674,80 лв. в едноседмичен срок от влизане на решението в сила.
Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При определена в предварителния договор от 20.02.2008 г. цена от 40 000 лв., но не по-малко от данъчната оценка на имота към момента на изповядване на сделката, при висящо дело по иск с правно основание чл.19., ал.3 от ЗЗД, кой е моментът на изповядване на сделката-дали уговорената от страните дата-до един месец от подписване на предварителния договор, тоест до 20.03.2008 г., или на постановяване на решението на съда за обявяване на предварителния договор за окончателен?
2. Когато не е сключен окончателен договор в предвидения в предварителния договор срок, а е заведено дело по иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, кой е моментът на преминаване в патримониума на купувача на правото на собственост върху имота-уговорения в договора или обявяването на договора за окончателен от съда?
3. Следва ли в това производство да се обсъждат възраженията за нищожност на предварителния договор като накърняващ добрите нрави, нищожност заради договаряне във вреда на представляваната, тъй като продажната цена е занижена, унищожаемост поради липса на предмет и унищожаемост поради оттегляне на упълномощаването?
4. Следва ли въззивният съд да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните?
Ответникът по жалбата А. Г. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за заплащане на 300 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил решение на Пловдивския окръжен съд за обявяване на предварителен договор за окончателен, по силата на който П. П. се е задължила да продаде магазин № 2 със застроена площ от 54,42 кв.м., находящ се на партерен етаж от жилищната сграда в [населено място], [улица]. Предварителният договор е сключен на 20.02.2008 г., уговорената цена е в размер на 40 000 лв., но не по-малко от данъчната оценка на имота към момента на изповядване на сделката пред нотариус. Този момент съгласно т.3 е не-по-късно от един месец от подписване на договора. Съобразявайки се с тези клаузи, съдилищата са приели, че цената е данъчната оценка на имота към 20.03.2008 г.-един месец след подписване на предварителния договор, когато е следвало да бъде сключен окончателният договор. Първите два въпроса на касатора целят да оборят този извод на съдилищата, тъй като според касатора цената би следвало да се определи към момента на постановяване на съдебното решение, когато се прехвърля собствеността. Моментът на прехвърляне на собствеността, когато това става по силата на конститутивно съдебно решение, няма значение за определяне на цената по предварителния договор в настоящия случай. Съгласно чл.20а от ЗЗД съдът е длъжен да зачете волята на страните и да възпроизведе в решението си тази цена, която страните са уговорили в предварителния договор. Според договора това е цената, която касаторът би получил, ако беше изпълнил доброволно задължението си да изповяда нотариално сделката в едномесечен срок от подписване на предварителния договор. Ако се приеме противното, продавачът би получил по-висока цена, увеличена в резултат на неговото неизпълнение, което противоречи на правния принцип да не се черпят права от недобросъвестно поведение. В този смисъл е даденото от въззивния съд разрешение, поради което по тези два въпроса касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Другите два въпроса също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд. Възраженията за нищожност и унищожаемост на договора са били предявени от касатора с отделни искове, които са били отхвърлени с влязло в сила решение № 494 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 2255 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, ІІІ граждански състав. Затова въззивният съд правилно се е позовал на силата на пресъдено нещо на това решение, като подробно е обсъдил и всички останали непреклудирани възражения на касатора.
При този изход на спора П. П. дължи на А. Г. 300 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 30.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 65 по описа за 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА П. Д. П., [ЕГН], да заплати на А. Г. Г., [ЕГН], сумата 300/ триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: