О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1316
София, 25.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3654 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. М. Д., чрез адв. К. Х., срещу въззивно решение, постановено на 15.01.2014 г. по гр.д. № 10882/2012 г.
Излага касационни доводи по чл. 281 ГПК за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна К. М. А., чрез адв. С. И. Х. от АК София, е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В исковата молба ищцата В. М. Д. твърди, че дала на ответника К. М. А. исковата сума по нищожен договор. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния съд, отхвърлил иска. Приел за установено, че парите са платени от ищцата и получени от ответника, но с тях са погасен други парични задължения на В. Д. към К. А.. В тази връзка е прието, че ищцата Д. не е доказал, че вноските, които е правила през годините, са били не във връзка с установените задължения към ответника, а по даденото й обещание за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на [фирма].
В изложението към касационната жалба са поставени следните правни въпроси: В доказателствена тежест на коя от страните по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да посочи и докаже основанието за имущественото разместване; посочването на основанието за плащане от страна на ищеца, което съдът приема за недоказано по делото, освобождава ли ответника от задължението му той да посочи и докаже основанието за получаване, респективно задържане на получената сума.
Поддържа се противоречие с Решение № 591/03.11.2008 г. на І т.о. на ВКС, по т.д. № 335/2008 г., Решение № 1269/12.11.2008 г. на V г.о. на ВКС по гр.д. № 5403/2007 г., Решение № 978/20.10.2008 г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д. № 3473/2007 г., Решение № 650/2008 г. на ІІ ТО по т.д. № 265/2008 г., Решение № 574/2006 г. на ІІ т.о. на ВКС по т.д. № 65/2006 г., Решение № 419/2006 г. на І т.о. на ВКС по т.д. № 12/2006 г., Решение № 374/2009 г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д. № 5858/2007 г., Решение № 327/2009 г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д. № 436/2008 г., Решение № 115/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д. № 5922/2007, всички разгледани по реда на чл. 218а ГПК от 1951 г., отм.; Решение № 669/2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1/2011 г.; Решение № 739/2010 г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д. № 316/2010 г. и Решение № 556/2010 г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д. № 46/2009 г., последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Разрешението на поставените въпроси от въззивния съд е в съответствие с това в цитираните съдебни решения. Изрично съставът на Софийския градски съд е посочил, че когато ищецът твърди, че е дал нещо без основание на ответника, в негова тежест е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил даденото. Съобразно това изрично разяснение в съдебния акт, съдът е приел при анализ на събраните доказателства, че даването на исковата сума от ищцата на ответника е установено, но последният е доказал, че парите са получени с оглед на съществуващи към него задължения от Д.. В тази връзка, съдът е заключил, че основанието на което парите са получени от ответника А. е на правно основание. Изяснено е още, че след като ищцата е противопоставила твърдение за даване на сумата по нищожен договор, тя е трябвало да докаже, че именно по твърдяния от нея договор, а не в изпълнение на другите си задължения към Д. е извършила поредицата плащания в периода март – юли 2006 г. По този начин въззивният съд не е разместил доказателствената тежест, нито принципно е приел, че ищецът по иск с правно осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД трябва да докаже основанието, на което е дал нещо на ответника. В случая, всяка от насрещните страни твърди наличие на различни облигационни отношения, в резултат на което парите са дадени от Д. и получени от А.. Ето защо, и в съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях носи тежестта да установи по пътя на пълно главно доказване фактите, на които основава своите искания, съответно възраженията си – тези, от които черпи права. По делото е установено разместване на имуществено благо, но е признато за доказано възражението на ответника, че е получил пари по твърдяните от него правоотношения с ищцата; последната, от своя страна, не е опровергала възражението на ответника, нито сама е установила собственото си твърдение за основанието, на което е платила на Д. исковата сума.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 800 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение, постановено на 15.01.2014 г. по гр.д. № 10882/2012 г.
ОСЪЖДА В. М. Д. да заплати на К. М. А. сумата в размер на 800 (осемстотин) лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: