4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1317
гр.София, 18.12.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5454 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. против решение № 1293 от 20.06.2014 г., постановено по гр. д. № 1435 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е отменено решение № 339 от 15.01.2014 г. по гр.д. № 15400 по описа за 2011 г. на СГС, ГО, І-7 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Л. А. Ц. срещу П. на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв., постановено е друго, с което тази разлика е присъдена и е потвърдено решението в частта, с която П. е осъдена да заплати на Л. А. Ц. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.За определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
2. Обжалваното решение противоречи на т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането.
3. Решението противоречи на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
4. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Л. А. Ц. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът Л. А. Ц. е изпълнявал през 1995 г. длъжността директор на клон „О.” на [фирма], когато срещу него е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.282, ал.3, вх. ал.1 и ал.2 и по чл.311, ал.1 от НК. Била му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция”, наложена му е била забрана да пътува в чужбина. За период от четиридесет дни-за времето от 10.08.1998 г. до 17.09.1998 г., е бил задържан под стража като мярка за неотклонение. След отменена осъдителна присъда и връщане на делото на СГП в края на 2006 г. с постановления на СГП и СРП наказателното производство срещу него, продължило единадесет години, е било прекратено.
Първоинстанционният съд е приел, че прекратяването на наказателното производство за престъплението по чл.311, ал.1 от НК е станало поради изтекла давност, затова за вредите от това производство ищецът не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради което е уважил иска за сумата от 10 000 лв. Въззивният съд е присъдил на ищеца още 15 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди. Този съд е счел, че производството за престъплението по чл.311 от НК не е прекратено заради изтекла давност, а заради липса на доказателства, поради което се дължи обезщетение и за това наказателно производство. При определяне размера на неимуществените вреди Софийският апелативен съд е съобразил продължителността на наказателното производство, която е била извън рамките на разумния срок, поведението на ищеца, който не е станал причина за удължаване на наказателното производство, тежестта на повдигнатите обвинения и наложените мерки за неотклонение. Взети са предвид обстоятелствата, че ищецът е заемал отговорен и ръководен пост, повдигнатите обвинения са били във връзка с упражняваната от него професия и са предизвикали уронване на доброто му име и професионална репутация, причинили са продължителен психически и емоционален дискомфорт у ищеца. Така постановеното решение на въззивния съд не противоречи, а съответства на цитираната от касатора задължителна практика на ВКС. Спазени са указанията, дадени в раздел ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди съобразно причинените на ищеца морални страдания. Няма противоречие между обжалваното решение и т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според която държавата се освобождава от отговорността за вреди само ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. В случая незаконосъобразните действия на прокуратурата и най-вече тяхната продължителност, са допринесли за причинените на ищците неимуществени вреди. Цитираната от касатора т.11 на същото тълкувателно решение няма отношение към случая, тъй като касае хипотезите на частично, а не на пълно оправдаване. Въззивният съд не е допуснал нарушение на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, понеже е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, за да достигне до правните изводи по съществото на спора, включително и за наличието на причинна връзка между обвинението и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- поради противоречие между обжалваното решение и други съдебни решения, постановени по аналогични случаи по отношение размера на неимуществените вреди. Определянето на размера на неимуществените вреди зависи не само от въздействието на наказателното производство, но и от характера и особеностите на засегнатата личност, поради което едни и същи обстоятелства могат да повлияят по различен начин на пострадалите. Затова присъждането на по-високо по размер обезщетение за вреди, причинени от наказателно производство за един и същ вид престъпление и с една и съща продължителност на различни лица се дължи на възприетата от съдилищата фактическа обстановка по отношение на въздействието на наказателното преследване върху пострадалия и не води до извода, че е налице противоречива съдебна практика по граждански дела по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Нещо повече-в конкретния случай представените от касатора съдебни решения дори не противоречат на обжалваното решение по отношение на размера на вредите с оглед продължителността на наказателното преследване и тежестта на престъплението. В решение № 3 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 637 по описа за 2011 г. на ІІІ ГО на ВКС е определено обезщетение от 30 000 лв. за неимуществени вреди от наказателно производство, продължило девет години и мярка за неотклонение „задържане под стража”, приложена за 37 дни. Следователно обезщетението е в по- голям размер за по-малки периоди на наказателно производство и взета мярка за неотклонение в сравнение с настоящия случай. Решение № 59 от 15.03.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на ІV ГО на ВКС касае наказателно производство за по-леко престъпление, което е продължило само година и осем месеца. От представеното копие на решение № 27 от 11.01.2010 г. на САС по гр. д. № 2061/2009 г. е видно, че това решение е било частично отменено, без да има яснота в коя част е оставено в сила и какво е отношението му към настоящия случай.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1293 от 20.06.2014 г., постановено по гр. д. № 1435 по описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: