3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1318
гр.София, 18.12.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5386 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 320 от 28.05.2014 г., постановено по в. гр. д. № 288 по описа за 2014 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1228 от 6.12.2013 г. по гр. д. № 2277 по описа за 2013 г. на Пернишкия районен съд за осъждане на касатора да заплати на основание чл.200 от КТ на С. Б. С. 7 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване.
Касаторът твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т. 2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. За приложението на чл.200 от КТ и чл.52 от ЗЗД и за критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
2. За разпределението на доказателствената тежест по иск с правно основание чл.200 от КТ. Чия е тежестта да установи влизането в сила на решението на ТЕЛК? Според касатора установяването на професионалния характер на заболяването и оттам-влизане в сила на решението на ТЕЛК, е в тежест на ищеца.
3. За приложението на чл.9 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Разпоредбата изисква попълнена регистрационна карта за призната професионална болест по образец, което действие според касатора е условие за влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК.
4. Според протокол № 175 от 10.12.2012 г. на кранове № 31, 32, 33, 62, 72 не са установени рискови фактори и вредна работна среда. Ищцата не е установила, че е работила на други кранове извън посочените. Допустимо ли е тогава съдът да не обсъжда това възражение на работодателя?
Ответницата по жалбата С. Б. С. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за заплащане на 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Обжалваното решение е постановено при наличието на всички необходими процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, поради което е допустимо. Производството е било образувано въз основа на искова молба от С. С. срещу касатора с искане да бъде обезщетена за причинените и неимуществени вреди от професионално заболяване, предизвикано от двадесет и три годишния и стаж като кранист. Наличието на вредности и риск от характера на полагания от ищцата труд в предприятието е констатирано с протокол № 175 от 10.12.2012 г., а причинната връзка между заболяването и условията на труд е установена с експертно решение на ТЕЛК № 0430 от 07.03.2013 г. на УМБАЛ [фирма]. Работодателят е повдигнал възражение, че решението на ТЕЛК не е влязло в сила, но от известие за доставяне, находящо се на стр.77 по описа на Пернишкия районен съд, е видно, че решението му е връчено на 22.10.2013 г. Въззивният съд е счел, че в такъв случай е в тежест на работодателя да докаже подаването на жалба срещу решението на ТЕЛК, което той не е сторил. Затова съдът е приел, че това решение е влязло в сила. Изводът на съда съответства на приложимата за случая практика на ВКС-решение № 213 от 12.07.2011 г. по гр.д № 1761/2009 г. на ІV ГО на ВКС, според което е в тежест на работодателя, който оспорва обстоятелството, че решението е влязло в сила, да представи доказателства, че го е обжалвал. Следователно по втория въпрос на касатора решението на Пернишкия окръжен съд отговаря на практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационното му обжалване по този въпрос.
Третият въпрос на касатора се отнася до възражение, което е повдигнато едва във въззивната жалба, а не в отговора на исковата молба, поради което е преклудирано на основание чл.133 от ГПК и не следва да се обсъжда. Дори да се приеме, че това възражение е своевременно, изводът на въззивния съд за неоснователността му произтича от ясната разпоредба на чл.9, ал.2 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, която придава на регистрационната карта само информативно значение, но не я превръща в условие за влизане в сила на решението на ТЕЛК.
Четвъртото питане на касатора не е правен въпрос, а касае възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Твърдението на касатора, съдържащо се в този въпрос, че съдът не е обсъдил неговите възражения, свързани с констатациите в протокола, е невярно. Въззивният съд подробно е изложил мотиви по тези възражения на стр.3 и стр.4 от обжалваното решение.
За да обосноват размера на присъденото обезщетение, съдилищата са взели предвид претърпените от ищцата болки и страдания, както и хроничния и траен характер на заболяването. Ето защо по първия въпрос на касатора обжалваното решение съответства на дадените в т.ІІ на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. указания за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Затова и по този въпрос касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на С. С. 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 320 от 28.05.2014 г., постановено по в. гр. д. № 288 по описа за 2014 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], да заплати на С. Б. С., ЕГН [ЕГН], сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: