О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1319
София,25.09.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1027 / 2009г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.12.2008г. по гр.д. №2053/2006г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.87, чл.3 ЗЗД и чл.108 ЗС.
Жалбоподателите Р. В. А. и А. В. А. твърдят, че с решението е разрешен съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Ответниците А. и Е. А. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 10.05.2006г.-8337/2005г. на СРС, е отхвърлил исковете на жалбоподателите срещу А. и Е. А. за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен с нот.акт №83/2005г. на нотариус при Софийски РС на 22.07.1005г., по силата на който В. Н. е прехвърлил на брат си А. Н. апартамент в гр. С., по време на брака му с другата ответница, срещу положените до сключване на договора грижи и срещу поето от последния задължение за издръжка и гледане за в бъдеще.становено е било по делото, че прехвърлителят В. Н. е починал на 11.08.2005г. и жалбоподателите Р. и А. В. са негови наследници –, които са предявили иск за разваляне на алеаторния договор на 10.09.2005г. Съдът е приел, че договорът е изпълняван и кредиторът е бил доволен от полаганите за него грижи, включително и чрез медицинско обслужване от хоспис “С”от 21.07. 2005 до 31.07.2005г., в най-тежкия за прехвърлителя период от живота му.
За да обосноват допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите са изложили съображения, за това че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода по спора, а именно относно начина по който следва да бъдат полаганви грижите – лично или чрез трето лице, за да се приеме, че длъжникат изпълнява точно задължението си по алеаторния договор. Поддържат, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представят решение от 26.11.1997г. по гр.д. №1404/1996г. на ВКС, в което е прието, че частичното изпълнение е основание за разваляне на алеаторния договор и решение от 11.02.1983г. по гр.д. №315/1982г. на ВКС, в което е прието, че продължителното изпълняване на договора не е основание да бъде отхвърлен иск за неговото разваляне,ако по-късно изпълнението и спряло.
Жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение е разрешен и друг материалноправен въпрос от значение за спора, а именно относно липсата на основание в същия, водеща до неговата нищожност, но такъв спор не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В практиката си Върховният касационен съд е дал разрешение, че за да бъде изправен длъжникът по един алеаторен договор трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други: и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справя и сам) и кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер, издръжка и грижи). Изпълнението може да се осъществява и чрез трето лице, ако кредиторът приема същото и ако изрично не е уговорено, че грижите ща се осигуряват лично от приобретателя. Макар да се сключват с оглед личността на задълженото лице, няма законово ограничение, поетите задължения да се изпълняват и от трети лица. Такова изпълнение не влиза в противоречие с правното естество на договора, тъй като прякото изпълнение на задълженията от приобретателя не налага лично той да извършва всички действия. В преобладаващата им част по вид и естество задълженията са заместими, поради което уговорката, че изпълнението на договора може да се поеме и чрез трето лице, не опорочава този вид договори. По въпросите свързани с естеството, характера, изпълнението на задълженията лично и чрез трето лице на договори, с които се прехвърля собственост срещу задължение за гледане и издръжка има трайно установена съдебна практика, която е ясна и безпротиворечива и не се нуждаят нито от промяна, нито от тълкуване, поради което не е налице основание за допускане на касационна обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалба на Р. В. А. и А. В. А. основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 29.12.2008г. по гр.д. №2053/2006г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: