О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр.София, 15.04.2015година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 7071/2014година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 9837 от 13.08.2014г. и по касационна жалба вх.№10217 от 26.08.2014г., подадени срещу въззивно решение №1596 от 23.07.2014г. по в.гр.д.№636/2014г. на Софийски апелативен съд /САС/.
С това решение въззивният съд е отменил решение от 17.12.2013г. по гр.д.№ 13135/2012г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, I отделение, първи състав в следните части: в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Й. Т. на основание чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди над дължимата сумата 20 000 лева до размер на присъденото обезщетение от 40 000 лева със законна лихва върху разликата между двете суми, считано от 02.10.2012г. до окончателното изплащане, в частта с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Й. Т. на основание чл.86 от ЗЗД лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди (главница) за периода от 02.10.2009г. до 02.10.2012г. за разликата над дължимата сумата 6 243,34 лева до размер на неоснователно присъдената от първоинстанционния съд сума от 12 486,70 лева, като вместо това е постановил ново, с което е отхвърлил предявения от В. Й. Т. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание по чл.2,ал.1,пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обвинения в извършване на престъпление, за които е постановена оправдателна присъда, за над сумата 20 000 лева до размер на присъдената от първоинстанционния съд сума от 40 000 лева заедно със законна лихва върху разликата между двете суми, считано от 02.12.2012г. до окончателното изплащане; отхвърлил е и предявения от В. Й. Т. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди (главница) за периода от 02.10.2009г. до 02.10.2012г. за разликата над дължимата сумата 6 243,34 лева до размер на сумата 12 486,70 лева; потвърдил е решение от 17.12.2013г. по гр.д.№ 13135/2012г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, I отделение, първи състав, в останалата му осъдителна част, което решение е влязло в сила в частите му, с които са отхвърлени исковете на В. Й. Т. срещу Прокуратурата на Република България; осъдил е Прокуратурата на Република България да заплати на В. Й. Т. на основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ, платените от него разноски за държавна такса във въззивното производство в размер на 5 (пет) лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
При проверка на касационна жалба вх.№10217 от 26.08.2014г. настоящата инстанция констатира, че същата е насочена против въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена като неоснователна заявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропусната полза от неполучено трудово възнаграждание през времето на задържането под стража в размер 5022лв.
Една от заявените искови претенции е с правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер 19022лв., от които 5022лв. – имуществени вреди от пропуснати ползи за неполучено трудово възнаграждение през времето на задържането под стража,13000лв. – имуществени вреди от пропусната полза в размер на законната лихва за периода от 07.08.1997г. до 06.10.2007г. върху внесената в наказателното производство парична гаранция в размер на 5 000 000 неденоминирани лева и 1000лв. – заплатени разноски в наказателното производство. Първоинстанционният съд е счел тази претенция за основателна до размер на сумата 7 150,70 лева на основание чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 170,50 лева заплатени разноски в наказателното производство и 6 980,27 лева лихва върху внесената парична гаранция от 5 000 000 недeноминирани лева за периода от 07.08.1997г. до 06.10.2007г., като е отхвърлил същата за разликата до пълния предявен размер 19022лв. Пред въззивния съд Прокуратурата е обжалвала решението в неговите осъдителни части, а ищецът е атакувал първоинстанционното решение единствено в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата 5022лв., представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение. Първоинстанционното решение в останалите отхвърлителни части не е обжалвано и е влязло в сила.
В мотивите на решението си въззивният съд е формирал воля, че първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с която предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи за неполучено трудово възнаграждение през времето на задържането му под стража. Така формираната воля същият не е отразил в диспозитива на решението си. Посочил е единствено, че „потвърждава решение от 17.12.2013г. по гр.д.№ 13135/2012г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, I отделение, първи състав, в останалата му осъдителна част, което решение е влязло в сила в частите му, с които са отхвърлени исковете на В. Й. Т. срещу Прокуратурата на Република България”. Изложеното обосновава извод, че делото следва да бъде върнато за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка по предвидения в ГПК ред за това. Едва след отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка, по която компетентен да се произнесе е въззивният съд, постановил атакуваното решение, касационната инстанция може да се произнесе по подадената касационна жалба против частта от решението, засегната от последната.
Изложеното обосновава извод, че производството по настоящото дело следва да се прекрати, а делото се върне на въззивния съд, който да проведе производството по поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка.
След изпълнение на указанията, делото следва да се върне на настоящата инстанция за произнасяне по допускането на подадените касационни жалби.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7071/2014г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за провеждане на производство за поправка на очевидна фактическа грешка, съобразно мотивите на настоящото определение.
След произнасянето на САС делото да се върне на ВКС за произнасяне по реда на чл.288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: