5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София, 21 март 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 442 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото Н. М. Н. срещу определение № 1933/12.06.2017 г., постановено по частно гр. дело № 2699/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 06.03.2017 г. по гр. дело № 15537/2014 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е прекратено производството по същото първоинстанцинно гр. дело.
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се твърди нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение, но по същество се излагат доводи и съображения само за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Ответникът Д…. (представлявана от министъра на финансите) не е подала отговор на частната касационна жалба.
Обстоятелствата по делото са следните:
Пред първоинстанционния съд жалбоподателят-ищец е предявил срещу Д…. осъдителни искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Според твърденията в исковата молба, ищецът е претърпял тези вреди вследствие „отказ от правосъдие“ в качеството му на частен тъжител по н.ч.х.д. № 5581/2010 г. на Софийския районен съд (СРС) и свързаните с него в.н.ч.х.д. № 2838/2013 г. на СГС и в.н.ч.х.д. № 344/2014 г. на СГС. Изложени са конкретни твърдения за извършени от съда процесуални действия и поведение на съдиите по тези дела, предвид които твърдения касаторът-ищец поддържа, че са нарушени правата му за разглеждане на наказателното дело от независим и безпристрастен съд, както и в разумен срок, като последното е довело до прекратяване на производството поради изтичане на абсолютната давност. Тези нарушения ищецът квалифицира по чл. 7 от КРБ, чл. 2б от ЗОДОВ, чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от КЗПЧОС, и чл. 1 и чл. 47 от ХОПЕС, като претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер 800 000 лв. и обезщетения за имуществени вреди в размери, както следва: 6 200 лв. – извършени от него разходи за водене на наказателното дело – заплатени адвокатски възнаграждения, държавни такси, пътни разходи и нощувки; 1 505 лв. – разноски, които той е осъден да заплати на подсъдимия, както и за издаване на изпълнителен лист; 1 430 лв. – разноски за провеждане на изпълнително производство, събрани от частния съдебен изпълнител.
По възражение на ответника, с определение от 08.06.2016 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, като е приел, че е налице пълна идентичност по предмет и страни между настоящото гр. дело и гр. дело № 43260/2015 г. на СРС, излагайки и съображения, че този идентитет не може да бъде преодолян от обстоятелството, че искът за обезщетение за неимуществени вреди пред СРС е предявен като частичен.
Това първоинстанционно определение е обезсилено с влязло в сила определение № 4281/22.12.2016 г. по ч. гр. дело № 4213/2016 г. на САС, който е приел, че предявените по делото искове са такива по чл. 2б от ЗОДОВ, че съгласно чл. 7 от ЗОДОВ легитимиран ответник по исковете е СРС и че е налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между изложените в обстоятелствената част твърдения и формулирания срещу Държавата петитум. С оглед на това и позовавайки се на т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, апелативният съд е приел, че първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение и да даде указания на ищеца за конституиране на надлежния ответник, като при конституиране на същия не би било налице тъждество между страните по чл. 126, ал. 1 от ГПК, а при неизпълнение на указанията производството по делото би подлежало на прекратяване на това основание. САС е върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно така дадените указания.
След връщането на делото, първоинстанционният съд е изпратил съобщение на ищеца с горните указания. В отговор на последните, касаторът-ищец е подал молба („заявление“), в която е изложил съображения, че надлежният ответник по предявените от него искове е Д…. и ги поддържа срещу нея. С обжалваното пред въззивния съд определение от 06.03.2017 г. СГС е прекратил производството по делото, като е приел, че предявените искове са недопустими, като заведени срещу ненадлежна страна. В тази връзка са изложени съображения, че в производствата по ЗОДОВ Държавата се представлява от процесуални субституенти, които са надлежните ответници, поради което не е достатъчно ищецът да посочи, че адресира иска си срещу Д…, без да уточни чрез кой свой орган тя следва да носи отговорност.
В мотивите към обжалваното пред настоящата инстанция въззивно определение № 1933/12.06.2017 г. САС изцяло е споделил изводите на СГС за недопустимост на предявените искове.
В изложението към частната касационна жалба, от страна на жалбоподателя-ищец са изложени множество (около 40) формулировки на правни въпроси, повечето от които са напълно неотносими към процесуалноправния спор по делото, но няколко от тях – обобщени, уточнени и конкретизирани от настоящия съдебен състав (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), се свеждат до следния, обуславящ изводите на въззивния съд в обжалваното определение, правен въпрос: длъжен ли е българският съд да се произнесе с решение по всички предявени пряко срещу Д… искове за нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС), когато се твърди, че нарушенията са извършени от органи на съдебната власт, и какви са ясните и точни указания на съда по чл. 129 от ГПК, при неизпълнението на които от страна на ищеца, съдът може да прекрати производството по тези искове. Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне по така уточнения правен въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, по следните съображения:
Предвид разпоредбата на чл. 2 от ГПК и съгласно трайно установената практика на съдилищата, съдът дължи разглеждане и постановяване на решение по всеки иск, стига да са налице всички положителни процесуални предпоставки (включително редовност на исковата молба) за предявяването и разглеждането на иска, и да не са налице процесуални пречки за това. Също съгласно трайно установената и неизменна практика на съдилищата, исковете за обезщетения за вреди от нарушения, включително на правото на ЕС, извършени от органи на съдебната власт в хипотезите, изрично уредени в чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ, се разглеждат по специалния ред на този закон, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът задължително следва да се предяви срещу органа, за който се твърди от ищеца, че е извършил деликта, и този орган участва в производството като процесуален субституент на Д…., а прекият иск срещу нея е недопустим. В тези случаи, ако искът е предявен пряко срещу Д…., съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и с ТР № 5/2013 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, съдът следва да даде ясни и точни указания на ищеца срещу кой/кои органи на съдебната власт, като процесуален(ни) субституент(и) на Д…. той следва и може допустимо да насочи иска си – според конкретните твърдения в исковата молба. Налице е и установена съдебна практика, включително задължителна такава на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 и чл. 290 от ГПК (каквито са и представените от касатора: определение № 220/20.03.2012 г. по ч. гр. дело № 23/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 435/11.07.2011 г. по ч. гр. дело № 212/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 383/12.06.2013 г. по ч. гр. дело № 3266/2013 г. на III-то гр. отд. на ВКС, определение № 111/09.03.2015 г. по ч. гр. дело № 6711/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС и решение № 133/29.06.2016 г. по гр. дело № 5002/2014 г. на III-то гр. отд. на ВКС), съгласно която, когато отговорността на Д…. не може да бъде реализирана по реда на ЗОДОВ (твърденият от ищеца деликт не попада сред хипотезите на чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ), прекият иск срещу Д…. е процесуално допустим. Ако в искова молба, която е насочена само срещу Д…., ищецът е изложил твърдения, както за деликт(и) по чл. 2 и/или чл. 2б от ЗОДОВ, така и за друго непозволено увреждане от орган на съдебната власт, включително – нарушение на правото на ЕС, но без да е разграничил ясно от кой деликт какви вреди търпи, респ. – какво по размер обезщетение претендира, съдът следва да му даде както горепосочените указания за конституиране на надлежен ответник – процесуален субституент на Д….. – по иска(овете) по чл. 2 и/или чл. 2б от ЗОДОВ, така и ясни и точни указания за разграничаване на вредите и уточняване поотделно на размерите на претендираните обезщетения по всеки един от деликтните искове – както по чл. 2 и/или чл. 2б от ЗОДОВ, така и преките искове срещу Д…., непопадащи в хипотезите на посочените правни норми. Само при неизпълнение в срок на така дадени указания по реда на чл. 129 от ГПК, съдът може да върне исковата молба, респ. – да прекрати производството по делото. Следва да се отбележи и че поради съществуваща противоречива съдебна практика е образувано и висящо тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на ГК и ТК на ВКС и на I-ва и II-ра колегия на ВАС, по въпроса: по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС. Към настоящия момент – предвид неизяснения предмет на исковете по настоящото дело, съдът намира, че няма основание за спиране на производството по него до постановяване на тълкувателен акт.
По настоящото дело съдът е процедирал в противоречие с възприетото по-горе разрешение.
Както вече беше посочено, в исковата молба касаторът-ищец е изложил конкретни твърдения за извършени от СРС и СГС, при разглеждането на наказателното дело, нарушения по чл. 47, ал. 2, изр. 1 от ХОПЕС и чл. 6, ал. 1, изр. 1 от КЗПЧОС – както на правото му за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, така и на правото му за разглеждане на делото в разумен срок. Последното попада в хипотезата на чл. 2б от ЗОДОВ, но претенциите за обезщетения на твърдените имуществени и неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд са извън приложното поле на ЗОДОВ, поради което тези искови претенции поначало са процесуално допустими, и пряко предявени срещу Д…., както беше изяснено по-горе. От друга страна, от изложеното в исковата молба не е ясно, кои от конкретно посочените имуществени вреди и каква част от твърдяните неимуществени вреди, касаторът-ищец свързва с твърденията си за нарушение правото му на разглеждане на делото в разумен срок, и съответно – с твърденията си за нарушение правото му на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. Поради това, съобразно изложеното по-горе, съдът на първо място следва да му даде ясни и точни указания за разграничаване на вредите и уточняване размерите на претендираните обезщетения по всеки един от деликтните искове – кои имуществени вреди и какви неимуществени вреди ищецът счита, че търпи от нарушението на правото на разглеждане на делото в разумен срок, респ. – какви по размер обезщетения претендира за тези вреди, както и указания, че тези искове по чл. 2б от ЗОДОВ той следва да насочи срещу СРС и СГС; както и кои имуществени вреди и какви неимуществени вреди ищецът счита, че търпи от нарушението на правото на разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, респ. – какви по размер обезщетения претендира за тези вреди. Едва след изпълнение на тези указания от страна на ищеца, съдът може и следва да извърши преценката за идентичност, респ. – за (не)допустимост на предявените искове по чл. 126, ал. 1 от ГПК, като за тази цел следва да извърши и служебна справка за висящността на гр. дело № 43260/2015 г. на СРС, както и дали по това дело ищецът е отстранявал нередовности и е уточнявал в подобен смисъл исковата молба, препис от която е представен от ответника по настоящото дело. На следващо място съдът следва да прецени по отношение преките искове по чл. 47, ал. 2, изр. 1 от ХОПЕС срещу Д…., кои процесуални правила ще прилага, тъй като процесуалният ред следва да отговаря на изискването да не е по-неблагоприятен, отколкото при подобни искове по националното ни право, т.е. – на принципа на равностойността; както и да удовлетворява изискването на принципа на ефективността – да не прави практическо невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение (така в ЗОДОВ са предвидени специални правила, улесняващи достъпа до съд – държавните такси са във фиксиран нисък размер, а разноските не се внасят предварително).
Като е потвърдил прекратителното първоинстанционно определение, без да съобрази горното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което, следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия, съгласно изложеното.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1933/12.06.2017 г., постановено по частно гр. дело № 2699/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ОТМЕНЯ същото определение № 1933/12.06.2017 г., постановено по частно гр. дело № 2699/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определението от 06.03.2017 г. по гр. дело № 15537/2014 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанцинно гражданско дело.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по него, съгласно указанията, изложени в мотивите към настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: