О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 19.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 866/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Е” АД, гр. В. против определение № 2* от 02.09.2009 г. по в. ч. гр. д. № 1674/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане № 1* от 01.07.2009 г. по гр. д. № 6792/209 г. на Варненски районен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлено заявлението на “Е” АД, гр. В. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Х. Г. от гр. В..
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, като се поддържа, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение отговаря на всички изисквания за редовност, установени в закона и в образеца на заявлението.
Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по значимия за спора въпрос: какво се разбира под ивдивидуализиране на вземането в разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – Г. Х. Г. – моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, респ. за потвърждаването му като правилно по съображения, изложени в писмен отговор от 22.10.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отхвърлено заявлението на“Е” АД, гр. В. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Х. Г. от гр. В., въззивният съд е приел, че същото не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид липсата на достатъчна конкретизация на вземането, а именно – не е посочено за какъв период се дължи претендираното вземане.
С оглед изложеното в частната касационна жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Въпросът за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и по-конкретно – за индивидуализиране на вземането – представлява в случая значим за делото процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото решаване е обусловило изхода му – отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение. Освен това, видно от приложения влязъл в сила акт на Варненски районен съд доказано се явява и твърдението на частния жалбоподател, че поставеният от него процесуалноправен въпрос действително е решаван противоречиво от съдилищата.
Това противоречие обаче не може да обоснове допускане на касационното обжалване, предвид обстоятелството, че по посочения въпрос Върховен касационен съд вече се е произнесъл. Създадена е единна и непротиворечива практика, обективирана в редица актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – определение № 442 от 12.12.2008 г. по ч. гр. д. № 430/2008 г. на ТК, ІІ отд.; определение № 82 от 25.02.2009 г. по ч. т. д. № 44/2009 г. на ТК, ІІ отд.; определение № 223 от 27.04.2009 г. по ч. т. д. № 194/2009 г. на ТК, І отд. и др. В тези актове е прието, че с оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението предпоставя конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искането /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, т. е. които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на претендираното вземане. При договорите с продължително изпълнение, какъвто е и договорът за продажба на електрическа енергия, такива обстоятелства, без които вземането не може да се счете достатъчно индивидуализирано, така че да бъде предмет на съдебна защита, независимо от вида на защитата – в рамките на исковото производство или на изпълнителното производство, са размерът и периодът на вземането.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, даденото от Върховен касационен съд разрешение на посочения процесуалноправен въпрос е задължително за съдилищата. И тъй като постановеното от Варненски окръжен съд определение е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото, в т. ч. и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2* от 02.09.2009 г. по в. ч. гр. д. № 1674/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: