О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
гр. София 07.02.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3804/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Р., против решение № 200/02.06.2016 г. по гр.д. № 308/2016 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 399/23.03.2016 г. по гр.д. № 7871/2015 г. по описа на Районен съд – Русе, с което са отхвърлени исковете му срещу [фирма] за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 3/13.10.2015 г. за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде възстановен на длъжността и работата преди уволнението – „юрисконсулт“ при ответното дружество и да му бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение в общ размер на 2 650 лв.за времето, през което е останал без работа поради уволнението – от 15.10.2015 г. до 15.04.2016 г.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост -основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове с правно основание ч. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а по отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане на предявената претенция. В касационната жалба се съдържа и оспорване на въззвивното решение и в частта за разноските.
В изложението/приложение/ на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочат основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК ,но не се сочи дори и бланкетно чл.280, ал.1 ГПК,въпреки предоставената на касатора повторна възможност за представяне на изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – [фирма] чрез адв. А. С., в което се излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената жалба.Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените от Р. С. Р. против [фирма] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ въззивния съд е посочил , че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, сключен на 15.04.2015 г., като ищецът Р. се съгласил да изпълнява длъжността „юрисконсулт“ при ответното дружество срещу заплащане на възнаграждение в размер на 530 лв. Като се е позовал на събраните доказателства – писмени и гласни, съобразени с твърденията на страните, съдът е приел, че трудовият договор е сключен като срочен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, а разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ е отразена в него поради техническа грешка. Този извод е направен като е съобразено, че в т. 7 на самия трудов договор е предвидено, че същият се сключва за срок от 6 месеца. Взети са предвид и договореностите между ответника работодател [фирма] и Агенция по заетостта, според които Агенцията се задължила да предостави на търговското дружество за наетото от него по трудово правоотношение лице на пълно работно време за срок от 6 месеца средства за трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения, както и дължимите от работодателя осигуровки. Тези данни се подкрепят и от обясненията на ищеца, който в първоинстанционното производство е заявил ,че е знаел, че сключването на безсрочен договор между него и ответното дружество зависи от волята на работодателя, както и от свидетелските показания, че конкурс за посочената, а и за която и да е било длъжност при този работодател, не е обявяван. Въззивният съд е приел, че изтичането на срока, за който е сключен трудовият договор е юридическо събитие, а волеизявлението на работодателя, обективирано в оспорената заповед, само констатира изтеклия срок. Обстоятелството, че служителят е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност е ирелевантно, а исковете са неоснователни, тъй като трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на уговорения срок.
С разпоредбата на чл. 280 ГПК процесуалният закон нарочно предвиди т.нар. селективен характер на касационното обжалване, като то е допустимо само в случай, че са налице кумулативно предвидените общо и специално основание. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е противоречиво разрешаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Едва след допускане на касационно обжалване, съдът се произнася по същество на жалбата и по наведените оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. В случая не е представено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въпреки дадените указания от администриращия съд. Изложеното в т.нар. „приложение“ преповтаря оплакванията на касатора по същество на въззивното решение, като съдържа единствено касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без касационният съд да дължи произнасяне по твърденията относно наличието на специфичните предпоставки. Още повече, че в настоящия случай касаторът не е обосновал наличие на нито една от тях.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати действително направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. /шестстотин лева/
Касационната жалба в частта,с която се иска изменение размера на присъдените от въззивния съд разноски на ответното дружество,чрез намаляването им поради прекомерност, има характер на искане по чл.248 ГПК.По основателността на това искане компетентен да се произнесе е въззивния съд,поради което касационната жалба в тази част следва да бъде върната на Окръжен съд – Русе.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 200/ 02.06.2016 г., постановено по гр. д. № 308/2016 г. на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА Р. С. Р.,ЕГН [ЕГН],жив.гр.Р.,кв.”Ч. ю. – Г”, [улица],[жилищен адрес] да заплати на [фирма],ЕИК[ЕИК] разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв./шестстотин лева/.
ВРЪЩА касационна жалба с вх. № 6842/27.06.2016 г. на Окръжен съд-Русе в частта имаща характер на искане по чл. 248 ГПК за произнасяне по основателността му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: