О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 12.11.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2971 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Х. К. против решение № 409 от 20.03.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 10 от 15.02.2005 г. по гр.д. № 2946/2003 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от С. Х. К. против Г. Х. К. е Г. И. Б. ревандикационен иск относно магазин от две помещение в сградата на ул.”Я” № 34, гр. П..
Решаващите изводи на въззивния съд са, че процесния имот е придобит от наследодателката на ответника Г по силата на съдебна спогодба от 14.09.1953 г. в производство по чл.30 от ЗН, като последната не е нищожна, на основание чл.75, ал.2 от ЗН и съответно именно ответниците се легитимират като собственици, а с оглед пълнота на изложението и в изпълнение на указанията в отменителното решение № 685 от 8.06.2007 г. по гр.д. № 490/2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. са изложени съображения, че ако липсва друго придобивно основание, то имота е придобит по давност от наследодателката Е чрез владение от 14.09.1953 г. до смрътта й на 19.05.1974 г., евентуално от ответника Г чрез 10 годишно владение от момента на възстановяване на собствеността през 1991 г.
Касаторът счита, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, налице са две противоречиви решения и е налице спор от значение за точното прилагане на закона, т.е. позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 за допускане на касационно обжалване. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд. Повдигнатия в касационната жалба правен въпрос трябва да е съществен, т.е. да е свързан със съображенията на съда, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. В случая липсва противоречие на изводите на съда с тълкуването по т.6 от ППВС № 6 от 1974 г., както и с т.7 на ППВС № 7 от 1973 г. Първото касае момента, от който започва да тече погасителната давност за вземането на владелеца на чужд имот срещу собственика на имота за извършени подобрения, а второто – на разпоредбата на чл.75, ал.1 от ЗН за нищожност на делбата, извършена без участие на съсобственик, но същите са неотносими към настоящия спор, свързан с прилагане на разпоредбите, регламентиращи придобивната давност като фактическо състояние на упражняване като свой на фактическа власт върху чужд или съсобствен имот за определен период от време.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата, в резултат на което се достига до различни решения по идентични спорове. В случая липсва такова противоречиво решаване на въпроса относно действителността на съдебната спогодба от 1953 г. С решението по гр.д. № 1704/2001 г. на Пловдивския районен съд е допусната съдебна делба на друг имот, като в същото не е постановен диспозитив за прогласяване на съдебната спогодба за нищожна, а следователно от една страна липсва идентичен правен спор, а от друга страна – не е формирана сила на пресъдено нещо по спора за действителността на съдебната спогодба, съответно решението по посоченото дело не противоречи на решението по настоящото дело.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът само е възпроизвел законовия текст, но не е посочил произнасянето по кой въпрос би обусловило допускане на касационното обжалване в посочената хипотеза.
В обобщение следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 409 от 20.03.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: