3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
С., 06.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 859 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 15.10.2010 година по гр.д. № 888/2008 година Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, предявен от З. К. С. от [населено място], [община] против Прокуратурата на Р. България, осъдена да заплати сумите 150 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение; 780 лева, съставляващи стойност за изразходвани средства за медикаменти и 5 лева, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва върху сумата 500 лева – задържана парична гаранция за времето от 04.02.2002 г. до 28.04.2004 г. Предявените искове за обезщетение в размер на 39000 лева за пропуснати трудови възнаграждения за периода от 21.09.1998 г. до 28.04.2004 г. и за 14700 лева неплатени социални осигуровки за същия период, както и искът за обезщетение за медикаменти за размера над 780 лева до 1100 лева са отхвърлени като неоснователни. В решението е прието за установено, че на 15.11.1994 г. срещу ищеца З. К. С. е било образувано следствено дело № 125/2004 г. за извършено престъпление по чл. 143 НК и чл. 309, ал.1 НК, прекратено с постановление от 08.03.2004 г. на прокурор от Пловдивска военно-окръжна прокуратура на основание чл. 237, ал.1, т.1 вр. с чл. 21, ал.1, т.3 НК поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. Постановлението е било потвърдено с определение № 125 от 28.04.2004 г. на П. военен съд, предвид изтеклата на 04.02.2002 г. абсолютна погасителна давност. Прието е, че до 04.02.2002 г., когато наказателната отговорност е била погасена по давност, наказателното производство е било правомерно образувано и водено; че държавата отговаря за вредите, резултат от незаконно повдигнатото обвинение, настъпили след 04.02.2002 г. и до 28.04.2004 г., когато е било прекратено наказателното преследване; че в резултат на наказателното производство ищецът е преживял протрахирана депресивна реакция, поради което претенцията за неимуществени вреди е уважена в пълния и предявен размер от 150 лева. Присъдени са и 780 лева, съставляващи обезщетение в размер на установените разходи за медикаменти, както и обезщетение в за законната лихва за задържаната парична гаранция от 500 лева в рамките на предявения петитум. Претенцията за вреди от пропуснати трудови възнаграждения и неплатени социални осигуровки за периода от 04.02.2002 г. до 28.04.2004 г. е отхвърлена като неоснователна, предвид обезщетяването на ищеца за същите вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение и невнесени здравни осигуровки поради незаконно наказателно производство по дознание № 20204/2002 г. на ІV РПУ,СДВР с влязло в сила решение по гр.д. № 3026/2006 г. на Софийски градски съд.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от З. К. С. от [населено място], [община]. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Изложени са доводи, че обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли предявеният за цялото вземане иск да се доказва по основание, когато частичният иск е уважен с влязло в сила решение, както и прекъсва ли предявеният частичен иск погасителната давност относно цялото вземане, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – ТР № 5 от 05.04.2006 г. по д. № 5/2005 г. ОСГТК ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предвид разрешаване на въпроса законосъобразна ли е промяната на правното основание на иска по усмотрение на съда без съгласие на ищеца и следва ли при назначаване на процесуален представител по реда на ЗПП да бъде съобразено и мнението на страната, ползваща се от правната помощ.
Ответникът по касационната жалба Прокуратура на Р. България не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Въпросите следва ли предявеният за цялото вземане иск да се доказва по основание, когато частичният иск е уважен с влязло в сила решение, както и прекъсва ли предявеният частичен иск погасителната давност относно цялото вземане, не са обуславящи изхода на делото. Предмет на гр.д. № 8257/2004 г. на Софийски районен съд (въззивно дело № 3026/2006 г. на Софийски градски съд) е иск за вреди от неполучено трудово възнаграждение и невнесени здравни осигуровки поради незаконно наказателно производство по дознание № 20204/2002 г., който иск не е предявен като частичен – в исковата молба няма въведено изявление на ищеца, че претенцията е за част от вземането, нито с влязлото в сила решение съдът се е произнесъл по частичен иск. Не е предявен като частичен и искът по гр. д. № 5493/2006 г. на Софийски районен съд (въззивно гр.д. № 888/2008 година Софийски градски съд), поради което повдигнатите от касатора въпроси нямат отношение към предмета на гражданския спор.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса как се определя правното основание на иска. В съответствие с утвърдената съдебна практика, съгласно която съдът определя правната квалификация на иска съобразно заявените от ищеца основание и петитум, без да съобразява сочената от ищеца квалификация, въззивният съд е определил правна квалификация на предявената претенция по чл. 2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ въз основа на въведените от ищеца твърдения за вреди, причинени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение от Прокуратурата на Р. България.
Въпросът следва ли при назначаване на процесуален представител по реда на ЗПП да бъде съобразено и мнението на страната, ползваща се от правната помощ не е обуславящ изхода на делото. Определянето на адвокат за осъществяване на процесуално представителство е извън компетентността на съда, пред който е висящо делото, по което се предоставя правна помощ. Съгласно чл. 25, ал.4 и ал.5 ЗПП, адвокатският съвет определя адвокат от Националния регистър за правна помощ, като съобразява искането на лицето само при възможност за това, т.е. повдигнатият въпрос не касае извършено по делото съдопроизводствено действие.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.10.2010 година по гр.д. № 888/2008 година Софийски градски съд, Втори „д” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: