О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 132
София, 24.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 734 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Е. А. „Хенделс унд Б. ; – В. срещу решението от 04.08.2008 год. по гр.д. № 1971/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на С. Е. А. „Хенделс унд Б. ; срещу тази част от решението от 22.06.2007 год. по гр.д. № 743/2005 год. на Софийски градски съд с което е бил отхвърлен предявеният от австрийското дружество срещу А. за с. к. иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД – обезщетение в размер на 41257.53 лв. и лихви за забава. В частта с която е бил уважен обективно съединеният иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 2715.20 лв., като необжалвано от АСК, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Фактическите обстоятелства по делото са безспорни. По силата на сключен на 25.10.2002 год. договор за приватизационна продажба С. Е. А. „Хенделс унд Б. ; е придобил акции от капитала на „Инкомс Т. Х. ;АД. Твърдението по исковата молба е, че след сключването на приватизационната продажба са констатирани публични задължения на „Инкомс- Т. Х. ;АД, възникнали преди договора. Бил е съставен ДРА № 75/2003 год. за сумата 51 257.53 лв. и АУПВ № 75/2003 год. за 3715.20 лв. Тъй като се касае за т.нар. „скрити задължения“ на приватизираното дружество, позовавайки се на чл.7.2.б.“в/i“ от договора С. Е. А. „Хенделс унд Б. ; e поискал присъждането на обезщетения, съобразно техния размер.
Съдебното предявяване на претенциите е на два етапа. Първоначално те са били предявени при условията на частичност – 10000 лв. за задължението по ДРА и 1000 лв. за задължението по АУПВ. С влязло в сила решение по гр.д. № 1155/2003 год. на Софийски градски съд исковете са уважени. Настоящето производство е за присъждане на разликата до посочения по-горе размер. Както бе посочено, Софийски градски съд е счел, че претенцията за присъждане на сумата 41257.53 лв. е неоснователна, тъй като задължението е било погасено чрез прихващане със също такива „скрити“ авансово надвнесени от приватизираното дружество данъчни задължения за същия период. Сезиран с жалбата на С. Е. А. „Хенделс унд Б. ;, САС е стигнал до същия извод. Спорът пред съдилищата се е развил на плоскостта на тълкуване на договорната клауза относно това при какви хипотези се дължи обезщетението по чл.7.2 б.“в“ от договора.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Липсва формулировка кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, като бланкетно е възпроизведен текста на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Съдебният състав счита, че не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Не е налице основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, което касаторът свързва с противоречието в крайните резултати по частичния и по глобалния искове относно същото вземане. Касае се за неправилно разбиране на закона. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между първоинстанционния и въззивния актове по конкретното дело, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е въведено бланкетно. Както бе посочено по-горе, не е формулиран конкретният съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочването е, че „..предвид наличието на приватизационни договори, които продължават да бъдат изпълнявани и към настоящия момент, повече от съществено е изясняването на въпроса относно пасивната материалноправна легитимация по спорове с предмет, идентичен с настоящия с оглед точното прилагане на закона“, като липсва дори конкретизация кой точно закон има предвид.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 8 от 04.08.2008 год. по гр.д. № 1971/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.