О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1320
ГР. София, 29.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.10.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1143/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
В него ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационната жалба на М. на икономиката и е. срещу въззивното решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. №200/08 г., с което са уважени предявените от „В”, чрез управителя В. Н. срещу касатора искове по чл.230, ал.2 от ЗЗД за общата сума от 3 724 лв., обезщетение за неизпълнение от ответника на сключения между страните договор за наем, и по чл. 79, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 1210 лв., внесена от ищеца гаранция за неизпълнение, за чието връщане ответникът се е задължил с процесния договор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.3. Поставените материалноправен въпрос за основанието на първия иск за обезщетение и процесуалният – за доказания размер на претенцията, са от значение за точното прилагане на закона, но са разрешени в противоречие с константната практика на ВКС, приложена по делото; задължителна не се цитира, затова основанието за допускане не може да се квалифицира по т.1, според предложеното от касатора. По втория иск конкретно основание за допускане на обжалването не е посочено и обосновано – поставен е само въпросът дали наемателят – ищец се явява изправна страна при изпълнението на чл.5 от договора, предпоставящ връщане на внесената от него гаранция.
За да уважи предявеният иск за обезщетение, въззивният съд е приел, че наемодателят – ответник по иска не е изпълнил задължението по чл.6, ал.1 от сключения между страните договор за наем от 25.04.06 г. да предаде наетия имот във вид и състояние, които да отговарят на ползването му по предназначение. Това наложило наемателят – ищец да извърши не предпоставения от такова състояние освежителен ремонт по чл.5 от договора, а основен ремонт на имота, за привеждането му в състояние за ползването, за което е нает. Затова наемодателят му дължи обезщетението по чл.230, ал.2, пр.2 от ЗЗД в доказания от техническата експертиза и представените фактури размер от 3724 лв. По иска за връщане на гаранцията СГС е приел, че са налице предпоставките по чл.4, ал.5 от договора – той е приключен и е изпълнен от наемателя.
По първия иск договорната отговорност на ответника за обезщетение е ангажирана при установеното неизпълнение на договора от негова страна за доказаната стойност на поправката – ремонта на вещта, извършена от ищеца. Въззивното решение при данните по делото е съответно на закона и константната съд. практика за точното му прилагане. Решението на ВКС по гр.д. №78/09 г. за извъндоговорна отговорност по чл.61 от ЗЗД при водене на чужда работа без пълномощно е неотносимо за случая.
По втория иск значимият за спора въпрос за изправността на ищеца при поетото с чл.5 от договора задължение, решението на СГС отново съответства на данните по делото и константната съдебна практика, която извежда неизправността от неизпълнение на конкретно задължение, за което страната отговаря – чл.81 и 83 от ЗЗД. В случая ищецът не е могъл да извърши само освежителен ремонт, какъвто е уговорен в чл.5 от договора, тъй като ответникът по иска не му е предал вещта в предпоставящото такъв ремонт състояние на годност за ползването й по наемния договор; не се установява виновно неизпълнение и на задължението за плащане на наемна цена – ответникът по иска се е съгласил за това до отстраняване на течовете в имота /възможност по чл.230, ал.2, пр. 2 от ЗЗД /.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №200/08 г. от 15.04.09 г. в обжалваната част по исковете с пр. осн. чл.230,ал.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.4, ал.5 от наемния договор на страните от 25.04.06 г.
Осъжда М. на икономиката, е. и туризма да заплати на Е. „В” деловодни разноски от 200 лв. за тази инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: