ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1321
София, 26.09. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 949 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на А. В. И. от гр. П. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 20.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 133/2009г.
Ответникът по касационната М. на о. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд е отменил решението на Пловдивския окръжен съд от 29. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2349/2008г. в уважителните му части по претенциите за присъждане на 45584лв., представляващи еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба, 17197.60лв., представляващи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 166 дни, ведно със законната лихва върху тях, 5192.17лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на сумите 76296лв. и 28784.40лв. за периода 01.ІV.2008г. – 29.VІІ.2008г., както и направените разноски за разликата над 55.60лв. до 7549лв., и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил тези претенции, като е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част за сумата 504.74лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на дължимите обезщетения в размер на 30712лв. и 10428.10лв. за периода 29.VІІ. – 27.VІІІ.2008г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че за стажа си като военнослужещ повече от 20 години за ищеца се е породило правото да получи обезщетение по чл.237 ал.1 от ЗОВСРБ в размер на 20 месечни брутни възнаграждения. Такова обезщетение, изчислено на база на полученото от него за месец януари 2008г. /последният преди прекратяването на договора за КВС/ възнаграждение в размер на 1535.60лв., в т.ч. 814лв. основна заплата за звание и длъжност, и допълнителни възнаграждения с постоянен характер: 325.60лв. за продължителна служба /клас/, 306лв. за изпълнявана летателна дейност и 90лв. за парашутна служба “парашутен клас”, е изплатено на ищеца след завеждане на делото /30712лв./. В базата за определяне на обезщетението не следва да се включва полученото през януари 2008г. допълнително възнаграждение за продължителна летателна дейност в размер на 2279.20лв. То е целева награда по смисъла на чл.227 от ЗОВСРБ, което се изплаща на пилотите от витловата и вертолетна авиация, щурманите – летци и парашутистите, прослужили над 15 години на щатна летателна длъжност, еднократно в края на 16-та и всяка следваща година. Целта на чл.230 ал.2 от посочения закон е да се определи точно и със сравнително еднакъв размер обезщетението, независимо от това кой месец ще бъде взет за база за изчисляването му, в какъвто смисъл е и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по трудови правоотношения, приета с ПМС № 4/2007г., приложена в случая по аналогия. По същите съображения въззивният съд е отхвърлил и претенцията за присъждане на обезщетение по чл.255 ал.2 от ЗОВСРБ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за начина на формиране на обезщетението при освобождаване от КВС, като при тълкуването на съответните разпоредби на ЗОВСРБ ги е ограничил, въвеждайки критерият “постоянен характер” на допълнителните възнаграждения, и прилагайки по аналогия Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, неприложима в случая с оглед характерът на съществувалото между страните правоотношение, което е в противоречие с решение на ВКС, състав на ІІ ГО, по гр.д. № 2602/2005г. Алтернативно като основания за допускане на касационно обжалване се сочат тези по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК с оглед наличието на противоречива съдебна практика по поставения въпрос следва ли допълнителните възнаграждения за годишни резултати да се включат в базата при определяне на обезщетението по чл.237 от ЗОВСРБ, обективирана във все още невлезли в сила решения.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По поставения от касатора материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора, на настоящия състав на ВКС не е известна съдебна практика. С оглед на това произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, имайки предвид и различното му разрешаване от съдилищата с все още невлезли в сила решения, посочени и представени от касатора.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да се допусне.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 20.ІІІ.2009г. по гр.д. № 133/2009г.
УКАЗВА на А. В. И. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 1360лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: