1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1322
ГР. С., 18.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.12.2014 г. в състав:
П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5499/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на А. Д. и на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №4743/13 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 5 000 лв. и отхвърлен за разликата до 30 000 лв. предявеният от А. Д. срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.2 З. – за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение / по което наказателното производство е прекратено от съда, поради несъставомерност на деянието/.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването на въззивното решение в отхвърлителната му за иска част, касаторката – ищца Д. се позовава на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Намира, че съдилищата нямат единно становище за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и този въпрос се решава противоречиво по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Според касаторката въззивното решение противоречи на постановените за подобни случаи вл. в сила решения №№ 1236 и 1237/13 г. на САС, които не са допуснати до касационно обжалване с цитираните определения на ВКС. С тях са присъдени значително по – високи по размер обезщетения за неимуществени вреди при сходни с тези по настоящото дело обстоятелства– недълги наказателни производства, с които е засегнат авторитетът на професионалисти / в единия случай – банкери, в другия- нотариус, а по настоящото дело – адвокат/, без медийна разгласа на наказателното преследване.
С. противоречие не се установява: В ППВС №4/68 г. т.11 е посочено, че справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се основава на конкретните обстоятелства на случая, разкриващи обема, изражението и тежестта на претърпяната неимуществена вреда. По настоящото дело въззивният съд е отчел сравнително краткото наказателното преследване – 10 м. и 9 дни, взетата мярка за неотклонение „подписка” и негативното й въздействие върху ищцата при упражняваната от нея адвокатска професия, социално – икономическите условия в страната към момента на прекратяване на наказателното производство и към постановяване на въззивното решение, характера и интензивността на преживяното от ищцата морално страдание от повдигнатото й обвинение в извършване на тежко престъпление / по чл.212 НК/ при общественото й положение на лице, което се занимава с правно съдействие и защита на правата, свободите и законните интереси на други лица. Така е определил обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинената на ищцата морална вреда.
В цитираните от касаторката въззивни решения обезщетението за неимуществени вреди също е определено след установяване и преценка на обстоятелствата на случая, както е указано в ППВС №4/68 г.
С първото от тях – р.№1236/21.06.13 г. на АС София е присъдено обезщетение за морални вреди от продължило около 2 години и 5 месеца наказателно преследване по обвинение по чл.318 и 309 НК, срещу лица, утвърдени с висок авторитет, признание и доверие във финансовите среди у нас и в чужбина, с взета по –тежка мярка за неотклонение „парична гаранция”и наложени ограничения за напускане на страната, при установени негативни промени в личния и обществен живот на ищците. След преценка на тези обстоятелства, на всеки от тримата ищци – банкери е присъдено обезщетение от по 18 000 лв. С второто решение №1237/20.06.13 г. на САС същото по размер обезщетение е присъдено за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл.311 НК, продължило 2 години и 2 месеца, с взета мярка за неотклонение „ парична гаранция” и наложена забрана за напускане на страната, като са отчетени личността и професията на ищеца – нотариус в активна възраст, установените негативни последици от незаконното обвинение – депресия и съответната й промяна в поведението му, проблеми в личния му живот и социалната и професионална среда.
Или и в двете сочени от касаторката решения обстоятелствата са различни от тези по настоящото дело – наказателното преследване за тежко престъпление е с близо три пъти по –голяма продължителност, а установените ограничения и негативни въздействия върху личността и професията на ищците там са значително по-тежки от тези, които ищцата по настоящото дело твърди и установява. Затова не е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, нито противоречиво решаване на въпроса от съдилищата по см. на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК.
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е уважен, касаторът – ответник по иска Прокуратура на РБ се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Сочи, че обжалваното въззивно решение противоречи на: ППВС №4/68 г. по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички конкретни обстоятелства на случая; ТР №3/05 г. по въпроса за необходимата пряка причинна връзка между незаконното обвинение и вредите и ТР №1/01 г., т.19 – поради липсата на мотиви за причинната връзка, които съдът е задължен да изложи. Намира, че въпросът за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по см. на чл.52 ЗЗД се решава противоречиво от съдилищата, като в сходни случаи се определят обезщетения с големи различия.
Сочените противоречия не се установяват: както е посочено по-горе, размерът на обезщетението е определен от въззивния съд след установяване и преценка на конкретните обстоятелства на случая, както указва ППВС №4/68 г. За причинната връзка между незаконното обвинение и вредите мотиви е изложил първоинстанционният съд, а въззивният не се е спрял на нея, поради липса на конкретно оплакване във въззивната жалба на Градска прокуратура / чл.269 ГПК/.
Не се установява и противоречиво решаване на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди: с р. по гр.д. №645/10 г. на ВКС, трето г.о. е присъдено същото по размер обезщетение, но при установени обстоятелства на случая, съществено различни от процесните – продължило над 6 години незаконно наказателно преследване, но срещу многократно осъждан ищец, с лоша репутация от предишната му престъпна дейност. С р. по гр.д. №748/11 г. на ВКС, трето г.о.е присъдено близко по размер обезщетение от 4 000 лв. на ищец, упражняващ адвокатска професия, за вреди от незаконно обвинение по чл.343 НК, което няма пряко негативно отражение върху професията му. С р. по гр.д. №319/11 г. на В. са присъдени също 4 000 лв. – обезщетение за вреди от незаконно обвинение по чл.219 НК, на ищец, изпълняващ длъжност „магазинер” в складов район, като професионалното му качество и съответно – последиците от незаконното обвинение, са съществено различни от тези по настоящото дело.
Поради изложеното, не са налице основания за допускане на обжалване на въззивното решение и по двете жалби и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на възизвното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №4743/13 г. от 30.05.14 г.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: