О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1324
София, 20.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5069 по описа за 2015 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П.. [фирма], [населено място], представлявано от директора П. Г. П., чрез старши юрисконсулт Т. И., срещу въззивно решение № 1185/30.06.2015 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, Х състав, по гр.д. № 1140/2015 г.
Излага доводи за неправилност. Обосновава допускане на касационно обжалване с противоречива съдебна практика при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.
Насрещната страна Й. Б. Р., чрез адв. Н. П., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че в изложението няма изведен обуславящ въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е осъдил П.. към [фирма], [населено място] да заплати на Й. Б. Р. обезщетение в размер на 8 000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от трудова злополука, настъпила на 24.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от същата дата, до окончателното издължаване.
За да постанови този резултат, съдът установил, че Й. Р. е работил по трудов договор на длъжност „работник, ремонт ПЖПС, шлосер” при П.. – Пловдив и на 24.04.14г. е претърпял трудова злополука, в резултат на която се е стигнало до ампутация на дисталната фаланга на показалеца на лявата му ръка. Травматично увреждане настъпило след натискане с метален лост на фланец на малко зъбно колело, за да го завърти и хоризонтира, при което лостът се приплъзнал и излязала от канала на фланеца. Р. е упражнил силен натиск, при който притиснал показалеца на лявата си ръка на ръб на капака и, въпреки предпазната ръкавица, върхът на палеца е увреден до степен, която наложила ампутацията му.
Въззивният съд направил извод, че чл. 201 КТ не намира приложение – работникът не е причинил умишлено увреждането, нито е допуснал груба небрежност. Не може да се приеме, че в случая, притискайки силно показалеца на ръката си, Р. е проявил липса на елементарно старание и внимание, както и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Напротив, съдът приел от събраните по делото доказателства, че монтажната операция е била извършена в съответствие с технологичните изисквания и няма данни пострадалият да е нарушил правилата за безопасност. Прието е, че е претърпял болки и страдания, чието парично овъзмездяване, по справедливост, съдът е определил на 8 000 лв.
Касаторът е обосновал допускане на касационно обжалване с противоречива съдебна практика на съдилищата при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от сходни наранявания.
Вярно е, че няма ясно формулиран правен въпрос, но в случая, по пътя на уточнението, съставът на Върховния касационен съд приема, че е поставен материалноправния въпрос за тълкуване на чл. 52 ЗЗД, като се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въпросът е включен в предмета на въззивното решение и е от значение за постановения резултат, но не се установяват допълнителните условия от хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представени са решение без номер от 12.12.2013 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 559/2013 г. и решение № 406/27.09.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд по въззивно гр.д. № 616/2010 г., като няма никакви данни те да са влезли в сила, което значи, че не могат да служат като доказателство за противоречива съдебна практика (виж указания в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Независимо от това, видно от съдържанието им, те не сочат и на противоречиво приложение на чл. 52 ЗЗД в сходни случаи. Уврежданията са на пръстите на ръцете, но травмите са различни, установени са различни обстоятелства, имащи значение за паричната оценка на неимуществената вреда, деликтите са настъпили по различно време – 2009 г., 2011 г. и 2014 г. (по настоящото дело) , а обезщетението се определя към датата на увреждането.
Доводите в изложението към касационната жалба, че при някои от казусите е установено нарушение от страна на работодателя във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, са евентуално за неправилност на въззивното решение, но за пълнота само следва да се посочи, че те са и без значение за размера на обезщетението по чл. 200 КТ, тъй като отговорността на работодателя е обективна. Твърдението че въззивният съд неправилно приел, че при увреждането на Р. не е налице съпричиняване, също по характера си е касационен довод, не и основание за допускане на касационно обжалване. Отделно, няма съмнение, че при отговорността по чл. 200 КТ, размерът на обезщетението може да се намали, но само ако съпричиняването е резултат от проявена от пострадалия небрежност и то груба, (чл. 201, ал. 2 КТ се явява специален по отношение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Такава в случая не е призната от съда, липсват и въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с това правно заключение на въззивната инстанция.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1185/30.06.2015 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, Х състав, по гр.д. № 1140/2015 г.
ОСЪЖДА П.. към [фирма] – Пловдив, да заплати на Й. Б. Р. сумата в размер на 1000 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: