2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1324
С. 26.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 756/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. „Я.-3” [населено място], подадена от пълномощника адв. К. Б., срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 18.04.2012г. по в.гр.д. № 71/2012г., с което е обезсилено решението на Монтанския районен съд от 29.10.2010г. по гр.д. № 194/2010г. и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск съобразно твърдените в исковата молба факти.
Ответниците по касация Н. и С. П. Н. от [населено място] в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и върне делото за произнасяне по предявения иск съобразно твърдените в исковата молба факти, въззивният съд е приел, че въпреки дадената в доклада по делото правна квалификация на иска /по чл. 39 ЗЖСК/ и изложените в исковата молба обстоятелства, съдът се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 30 ЗЖСК. От фактическа страна първоинстанционният съд е изследвал налице ли са законовите основания за нищожност на обжалваното решение на ОС на Ж. на някое от основанията по чл. 30 ЗЖСК, вместо да обсъди твърдените от ищците обстоятелства, че не са налице основанията на чл. 21 ЗЖСК за изключването им като членове на Ж., тъй като са изпълнявали задълженията си към кооперацията. В нарушение на диспозитивното начало Монтанският районен съд е обсъдил факти за нищожност на решението на ОС на Ж., каквито факти в обстоятелствената част на исковата молба ищците не са поддържали, като същевременно не се е занимал с надлежно въведените като предмет на иска факти.
К. Ж. „Я.-3” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпросите „има ли право въззивният съд да откаже да изпълни указанията на ВКС като по този начин наруши разпоредбата на чл. 294, ал.1, изр. 2 ГПК”; „представлява ли нередовност на исковата молба, което налага оставянето й без движение, несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявеното искане за защита”; „при констатирана нередовност на исковата молба във въззивното производство има ли право въззивният съд да обезсили решението и върне делото на първоинстанционния съд за отстраняване нередовността или е длъжен сам да я отстрани и да се произнесе по спора”; „петитумът или основанието е определящо за съда при постановяване на решението и длъжен ли е съдът да съобразява петитума със заявените в исковата молба обстоятелства”. Прилага решение № 423/2009г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че въззивният съд е бил обвързан от дадените му от ВКС указания, но те не са задължителни за настоящия състав на ВКС; ТР № 1/17.07.2001г. ОСГТК на ВКС; решение № 2000/2001г. ІV г.о. ВКС с което е прието, че при конкретен петитум съдът не може да тълкува волята на ищеца и да се произнася по друго, различно от заявеното искане; решение № 620/93г. І г.о. ВС с което е прието, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца; решение № 612/2009г. ІІ г.о. ВКС с което е констатирано произнасяне свръхпетитум; решение № 632/93г. ІV г.о. ВС в същия смисъл; решение № 1065/82г. І г.о. ВС относно задължението на съда да не излиза извън рамките на търсената защита и да не присъжда нещо повече от поисканото; решение № 1307/2008г. ІІ г.о. ВКС с което е прието, че съдът е длъжен да съобрази твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум и подведе изложеното под съответната правна квалификация.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика по първия въпрос по прилагането на чл. 294, ал.1, изр. 2 ГПК. Разпоредбата ясно посочва, че задължителни за долната инстанция при връщане на делото са указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона. В случая въззивният съд се е съобразил с даденото от ВКС тълкуването на чл. 270, ал. 3 ГПК и го е възпроизвел в решението си, но прилагайки го към конкретния казус е преценил, че първоинстанционното решение е недопустимо.
Не е налице твърдяното противоречие в съдебната практика и по въпроса съставлява ли несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума нередовност на исковата молба. Изразеното в приложените решения становище за забрана за произнасяне свръхпетитум е неотносимо към въпроса за редовността на исковата молба. Така както е прието и в отменителното решение на ВКС по гр.д. № 594/11г. ІV г.о., неяснотата, породена от противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съставлява нередовност на същата, която следва да се отстрани за да се постигне целената правна защита на накърненото право.
Не е налице противоречие на въззивното решение с приложеното ТР № 1/2001г. относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба, тъй като в случая нередовността е отстранена с въззивната жалба /както е приел и ВКС/, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по наведените в исковата молба обстоятелства, квалифициращи иска като такъв по чл. 39 ЗЖСК, а по обстоятелства, обосноваващи иск по чл. 30 ЗЖСК за прогласяване нищожност на решението на ОС, каквито не са заявени от ищеца.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд. На ответниците по частната жалба следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1000 лв. съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 18.04.2012г. по в.гр.д. № 71/2012г.
ОСЪЖДА Ж. „Я.-3” [населено място] да заплати на Н. П. Н. и С. П. Н., двамата от [населено място], сумата 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: