О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1324
София, 26.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1106/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. П процесуален представителна ищеца И. Д. И. от град Р. против въззивно решение №31/16.02.2009 г. по гр.д. №23/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното решение е неправилно поради факта, че не съобразено с ППВС №4/1961 г., ППВК №5/1969 г. и решение №430/19.10.2001 г. по нохд №381/2001 г. Твърди се също така, че със свидетелски показания е доказана връзката и привързаността между починалата и ищеца, както и факта на отглеждането на последния от починалата. Акцентира се на факта, че в решението на окръжния съд се приема, че Р. Р. е законен наследник на починалата, а в същност тя се явява дъщеря на сестра й.
Моли се за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и уважаване на касационната жалба.
Ответникът по касация – С. Р. М., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорът на ответника по касация, намира следното:
Съгласно правната норма на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, чието разрешение в обжалваното решение да налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Изтъкваните доводи сочат на касационни основания по смисъла на 281, т.3, хипотеза последна ГПК – необоснованост. Не е посочен въпрос, обсъждан от въззивната инстанция, който да води до твърдяната необоснованост.
Недопустимо е съдът да извлича въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на съществения въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №31/16.02.2009 г. по гр.д. №23/2009 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх. №1846/04.3.2009 г., подадена от адв. П процесуален представител на ищеца И. Д. И. от град Р..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: