О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1324
София, 30.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври…………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ……….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 978/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. Ц. от гр. М. срещу решение № 43 от 3.02.2009 година по гр.д. N 948/2008 година на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 62 от 21.10.2008г. по гр.д. № 887/2008г. на Врачанския районен съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу „В” АД, гр. Р., за заплащане на сумата 3681 лева, която произтича от неоснователно обогатяване – иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ответникът В. юни-96” АД, гр. Р., оспорва касационната жалба както по отношение наличието на предпоставки за допускането й до касационно разглеждане, така и досежно нейната основателност.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустими, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който е с обжалваем интерес над 1000 лева.
С допълнителна жалба от 7.05.2009г. касаторът се е позовал на допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Приложил е изложение, в което не е посочил конкретни въпроси, които да бъдат обсъдени в контекста на хипотезите по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировки от вида „за характера на извършеното от ответника обогатяване”, „необоснованост на съдебния акт” и „неговото постановавяне при допуснати съществени процесуални нарушения” не удовлетворяват изискванията на закона. Развил е доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение – касационни основания за отмяна на неправилни решения по смисъла на чл.281, ал.1, т.3 ГПК. За да се стигне до обсъждането им, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на обжалването. Независимо от това не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Първото основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна /ППВС или ТР ОСГК ВКС/ или последователна практика на ВКС по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в разрез с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС и на по-долни съдебни инстанции насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са относими към разглеждания случай. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по приложението на чл.55 и 59 ЗЗД. Тя е достатъчно богата и трайна, поради което нито се нуждае от допълване, нито от промяна или актуализиране с оглед развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 43 от 3.02.2009 година по гр.д. N 948/2008 година на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.