О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1325
София, 26.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1041/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. Д. Я. от град П. против въззивно решение №360/04.3.2009 г. по гр.д. №152/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в.г.о., девети състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съществен материалноправен въпрос, по който окръжния съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВСРБ и ВКС, е че при определяне на издръжката се е ръководил единствено и само от материалните възможности на дължащия издръжка родител без да се съобрази с доказаните реални потребности на детето и наличието на възможности или липса на възможности на другия родител да участва и той поравно в издръжката. Навежда се и довод, че с оглед формулирания материалноправен въпрос въззивната инстанция се е отклонила от редица основни процесуалноправни въпроси, посочени в раздел ІІ на касационната жалба. Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи, че от десетилетия ВКС не се е произнасял по материалноправен въпрос, свързан с размера на издръжката. Приложени са решения на ВКС, ПРС, ПОС и ПАС.
Моли се за допускане до касационно обжалване на касационната жалба и уважаването й.
Ответницата по касация – В. Н. Я. , действуваща със съгласието на майка си М, посредством процесуалния си представител – адв. Б, са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че е налице въззивно решение с обжалваем интерес над 1000 лева, поради което касационната жалба е допустима с оглед този критерий. Жалбата е подадена и в законния срок.
Неоснователно касационният жалбоподател иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Преценката на окръжния съд относно размера на издръжката, дължима от родител на дете, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране на вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество. Поради това не може да се постави въпрос за наличието на противоречиви решения на различни съдилища по сходен материалноправен въпрос, ако не е налице значително отклонение от установената съдебна практика. Освен това в процесния случай са взети предвид и съобразени критериите при определянето на издръжка по смисъла на чл.84 СК, както е установеното в ППВС и ТРОСКГ на ВС, цитирани в изложението.
Не са налице твърдяните в изложението процесуалноправни въпроси, без същите изрично да са формулирани. Препращанеот касатора към раздел ІІ от касационната жалба по естеството си представлява оплаквания по смисъла на чл.281, т.3, хипотеза втора ГПК, което е касационен довод.
Не представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК твърдението, че от десетилетия Върховната съдебна инстанция не се е произнасяла относно размера на издръжката.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №360/04.3.2009 г. по гр.д. №152/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, хо касационна жалба, вх. №7698/06.4.2009 г., подадена от Н. Д. Я. от град П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: