3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1326
гр. София, 14.12.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 512 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. А. срещу решение № 355/22.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 463/2011 г. на Хасковския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 76/28.04.2011 г. по гр. дело № 1224/2010 г. на Димитровградския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу [фирма], иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор от 15.01.1997 г. за доброволна делба на недвижим имот; в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответното [фирма], в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че касационното обжалване не следва да се допуска, поради липса на основанията за това.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, от страна на жалбоподателката, като общо основание за допускане на касационното обжалване, е изведен следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправен въпрос: при оспорване на експертните заключения от страната по делото поради съмнения за тяхната правилност, съдът следва ли да приеме същите и да мотивира решението си единствено с тези заключения. Жалбоподателката поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, т.е. навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, но без да сочи в тази връзка конкретни съдебни актове на ВКС.
Жалбоподателката-ищца е основала предявения по делото иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния договор от 15.01.1997 г. за доброволна делба на недвижим имот, на твърденията в исковата молба, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, воля от страна на ответното Е., тъй като подписът в договора не е на собственика на капитала и представляващ тогава дружеството Т. Г. Т.. За да приеме това твърдение за недоказано и да отхвърли иска, въззивният съд (включително чрез препращане към мотивите към първоинстанционното решение съгласно чл. 272 от ГПК) е възприел, приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-почерковата експертиза, съгласно което подписът в процесния договор е положен от Т. Т.. При обсъждане на заключението и за да го възприеме, въззивният съд е изложил съображения, че експертизата е категорична; че обект на изследване от експертизата са били множество документи (сравнителен материал), включително подписи, положени пред паспортната служба при издаване на лични документи; че оспореният подпис в процесния договор е положен пред нотариус, който е удостоверил това; че приетото във въззивното производство, по искане на жалбоподателката, заключение на тричленната съдебно-почеркова експертиза покрива и потвърждава изцяло заключението на едноличната експертиза.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че при точно и стриктно приложение чл. 202 от ГПК, въззивният съд е възприел, приетите по делото категорични заключения на едноличната и на тричленната съдебно-почеркови експертизи, въпреки тяхното оспорване от страна на жалбоподателката, като съдът е обсъдил заключенията не само във връзка помежду им, а и във връзка с обстоятелството, че оспореният подпис в процесния договор е и нотариално заверен, респ. – неговото полагане от посочения в документа негов автор е официално удостоверено от нотариуса. С оглед на това, въззивният съд е разрешил изведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, не в противоречие, а изцяло в съответствие с константната практика на съдилищата, включително на ВКС, по приложението на процесуалната норма на чл. 202 от ГПК. Както вече беше посочено, жалбоподателката не сочи решения на ВКС, в които да е прието нещо различно. Следва да се отбележи и че частната („извънсъдебна”) почеркова експертиза, представена с касационната жалба, е недопустимо доказателствено средство и не може да бъде обсъждана по делото, още по-малко – в настоящото производство по чл. 288 от ГПК.
Предвид гореизложеното, тъй като не е налице наведеното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, то същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 355/22.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 463/2011 г. на Х. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.