3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1327
[населено място] 23.12. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията И. гр.д.№ 1088 по описа за 2010 год. : И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 146/2010г. Кюстендилският Окръжен съд /К./, Гражданска колегия е отменил постановено на 25.01.2010г. по гр.д.№ 1964/2009г. решение на Кюстендилския районен съд /К./ в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на К. Н. К. сумата над 160 евро до 1 724 евро, представляващи командировъчни пари за времето от 01.10.2008г. до 19.12.2008г. със законна лихва и в частта, с която [фирма] е осъден да заплати държавна такса над 115 лева и разноски над 43 лева и е отхвърлил предявения от К. Н. К. срещу [фирма] иск по чл.215 от КТ за сумата над 160 евро до 1 724 евро, претендирана като дължими командировъчни пари за времето от 01.10.2008г. до 19.12.2008г. със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба. В останалата обжалвана част решението на К. е потвърдено.
Касационна жалба против решението на К. е постъпила от К. Н. К. от[населено място]. Жалбата е допустима. Тя е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1 000 лева и отговаря на изискванията по чл.284,ал.1 и ал.2 от ГПК.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение в частта, с която е отменено решението на К. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли се в тази част решението на въззивния съд да се отмени и се уважи иска.
В срока по чл.287,ал.1 от ГПК [фирма] е подал отговор, с който изразява становище, че не са налице условия за допускане на касационно обжалване.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК се прави искане за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Посоченият от касатора въпрос е дали извършено плащане на трудово възнаграждение в размер над уговорения в трудовия договор и по писмен документ, различен от ведомост за получено трудово възнаграждение, следва да се признае за плащане на реално уговореното трудово възнаграждение, което по фискални съображения не е посочено в трудовия договор, а не за плащане на друго задължение на работодателя, както е прието от въззивния съд по съображение, че уговореният размер на възнаграждението в трудовия договор е по-нисък от реално платеното по писмения документ.
За да уважи предявеният от К. Н. К. иск с правно основание по чл.215 от КТ само до размер на сумата 160 евро въззивният съд е приел, че с разходен касов ордер /РКО/ работодателят е заплатил част от дължимите на работника командировъчни пари. Този извод е изграден на база представения РКО и показанията на свидетелката А., доколкото договореното в трудовия договор трудово възнаграждение е било в размер и валута, различна от изплатената с РКО, и по делото липсват доказателства страните по трудовото правоотношение да са уговорили заплащане на трудово възнаграждение, различно от посоченото в трудовия договор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 146/2010г. на К., ГК.
С представеното решение № 623 от 24.06.2002г. по гр.д.№ 933/2001г. състав на I. г.о. на ВКС, разрешавайки спора по конкретното дело, е посочил кои получени от работника обезщетения подлежат на връщане съответно на прихващане от работодателя по упражнено от същия възражение за прихващане в гражданския процес по предявен срещу него иск от работника за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение по чл.225,ал.1 и 2 от КТ. Това решение не е задължителна практика по точка 1 на ал.1 от чл.280 от ГПК /точка 2 от Т.Р. № 1/2009г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГКТК/. По-съществено е обаче да се посочи, че предметът на спора, разрешен с това решение, е различен и изобщо не съвпада нито със спора, предмет на обсъжданото въззивно решение, нито с посочения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК от касатора въпрос. Изложеното дава основание на ВКС да приеме, че не е налице основание по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Посоченият в изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК въпрос, разглеждан и в контекста на конкретното дело е по-скоро фактически, а не правен. Поставеният от касатора въпрос би могъл да бъде обсъждан при проверка на правилността на обжалваното решение, но той не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване, защото законът и задължителната практика при приложението му в лицето на Т.Р.№1/2009г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГКТК са ясни и категорични, че посочения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК въпрос трябва да е правен. Само при наличие на ясно и точно формулиран правен въпрос може да се обсъжда дали е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Първата от посочените в това основание хипотеза „точно прилагане на закона“ се отнасят до изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси, което води до изменение и преодоляване на погрешни правни виждания относно прилагане на конкретни правни норми и закона. Втората хипотеза в това основание „развитие на правото“ намира място при непълнота, неяснота или противоречие на законите, изискващо да се създаде съдебна практика по прилагането им и тя да бъде осъвременена предвид настъпилите законодателни и обществени промени. Поставеният от касатора въпрос касае конкретна преценка на събраните по делото доказателства, а не до промяна или създаване на съдебна практика по приложение на отделни правни норми. Изложеното дава основание да се приеме, че не е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.04.2010г. по гр.д.№ 146/2010г. на Кюстендилският окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.