О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1327
София, 26.09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1153/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. А процесуален представител на ответника по исковата молба – “Р” А. – Плевен, против въззивно решение №753/17.12.2008 г. по гр.д. №761/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е изложен материалноправен въпрос относно въпроса за обявяване недействителността на трудовите договори, както в рамките на отделен процес, в рамките на висящ исков трудов спор, а така и служебно от съда в рамките на последния.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се прилага решение №1129/1995 г. по гр.д. №1214/1994 г. на ВСРБ, ІІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – В. Т. И. , посредством процесуалния си представител -. адв. Д, е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение. Жалбата е подадена и в законния срок. Твърдяният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос обаче не е разгледан от въззивния съд.
Производството по настоящото дело е започнало пред Плевенския районен съд с подаване на исковата молба на 30.5.2008 г., т.е. изцяло при действието на новия ГПК. След предявяване на исковата молба съдът е разпоредил уведомяване на ответника – касатор в настоящото производство за отговор по смисъла на чл.131 ГПК, какъвто е постъпил в съда. В същия не се съдържа искане за предявяване на искове по чл.211, ал.1, или чл.212 ГПК, поради което е налице пропуск по смисъла на чл.133 ГПК и страната губи възможност да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Данни за такива по делото липсват.
От друга страна, разпоредбата на чл.74, ал.1, изречение първо КТ предвижда, че трудовият договор може да бъде обявен за недействителен по реда на глава ХVІІІ КТ. Следователно посочената разпоредба препраща към исковия ред за предявяване неговата недействителност. Изложеното отнесено към визираните по-горе разпоредби сочи, че правата на касационния жалбоподател да предяви иск по смисъла на чл.74 КТ са преклудирани с изтичане на срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Относно доводът на касационния жалбоподател по въпроса за служебното обявяване на трудовия договор за недействителен и представеното по делото решение на ВСРБ от 1995 г., настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че цитираните разпоредби от ГПК и КТ не предвиждат такава възможност. Цитираното решение представлява изолирана, изоставена и неактуална съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №753/17.12.2008 г. по гр.д. №761/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри граждански състав, по касационна жалба, вх. №291/23.01.2009 г., подадена от “Р” А. – Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: