О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1329
София, 22.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4887/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,вх.№4815/26.4.2013 г., подадена от адв. К. Н. – процесуален представител на ищеца И. Р. В. от [населено място] против въззивно решение №683/03.4.2013 г. по гр.д.№4420/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., първи състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №6651/16.10.2012 г. по гр.д.№3850/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, І-6 състав, с което предявеният от И. Р. В. от [населено място] против НК “Ж. н.” – С., иск с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 ЗЗД, за неимуществени вреди от ПТП е уважен за сумата 9000 лева, и е отхвърлен за разликата до 30000 лева. Въззивната инстанция е обосновала изводите си за посочената сума със събраните по делото доказателства и заключения на експертизи, и позовавайки се на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че в конкретния случай е налице основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, ГПК по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД. Сочи се, че при прилагане критерия за справедливост в определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция в недостатъчна степен е възприела претърпените и търпими от пострадалия действителни вреди, страдания и неудобства във времеви аспект, и тяхната продължителност. Навежда се и довод за несъобразяване с установените в § 27, ал.2 ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди за всяко събитие. Сочи се противоречива практика.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част.
Ответникът по касация – Н. к. “Ж. и.” – С., е депозирала отговор по чл.287 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по следните съображения:
Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Не е налице противоречие в практиката на съдилищата по правен въпрос. Това е така, поради обстоятелството, че не би могло и да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД. Критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове, като следва да се отбележи, че в случая върху размера на обезщетението рефлектира и приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №683/03.4.2013 г. по гр.д.№4420/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., първи състав, по касационна жалба, вх.№4815/26.4.2013 г., подадена от адв. К. Н. – процесуален представителна ищеца И. Р. В. от [населено място].
ОСЪЖДА И. Р. В., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Н. К. “Ж.И.” – С., [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: