О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1329
гр. София 26.11.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3125 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Прокуратура на РБългария, чрез Р. Л. прокурор при Окръжна прокуратура [населено място] срещу решение № 49/26.02.2014 г. по в. гр. дело № 58/2014 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 677/19.11.2013 г. по гр.дело № 3515/2012 г. на Ямболския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 8000 лв. до 10000 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска с пр.осн.чл.86,ал.1 ЗЗД за разликата над 2481.77 до 5102.72 лв. и вместо отменената част Прокуратура на РБългария е осъдена да заплати на осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ на ищеца сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 20.12.2012 г. до окончателното изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД да заплати сумата 2 620.99 лв. обезщетение за забава върху главницата от 2000 лв. за периода от 20.12.2009 г. до 20.12.2012 г. Неразделна част от въззивното решение е постановеното на 05.03.2014 г. решение по в.гр.дело № 58/2014 г. на Ямболския окръжен съд по чл.247 ГПК, с което са поправени допуснати очевидни фактически грешки в решението от 26.02.2014 г. на същия съд, като на стр.6 от диспозитива, абз.1,ред 5 цифрата да се чете 3 102.72 лв. вместо 5102.72 лв. и на стр.7 от решението, ред 5 цифрата да се чете 620.99 лв. вместо 2620.99 лв.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите както следва: 1. за начина на определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта, установен в чл.52 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС – т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. на ВС, т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, 2. за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и по реда на ГПК/отм./.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Д., чрез адв. М. Й. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Прието е за установено, че по отношение на ищеца Д. Д. е повдигнато обвинение по чл.251 НК и по същото обвинение е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 587/2004 г. на Софийски районен съд. С постановление за образуване на предварително следствие от 20.09.2001 г. на Софийска районна прокуратура срещу ответника по жалбата е образувано предварително следствие за извършено на 02.07.2001 г. престъпление по чл.251 НК. Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление 14.01.2002 г. за извършено престъпление по чл.251 НК. С влязла в сила на 10.01.2008 г. присъда от 17.04.2007 г. по нохд № 5870/2004 г. на Софийски районен съд ищецът Д. е признат за невиновен и е оправдан по предявеното обвинение. Прието е, че предварителното производство е образувано на 20.09.2001 г. и е приключило на 10.01.2008 г. Като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е направил извода, че е налице основание за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. Приел е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, като последица от воденото срещу него 7 години наказателно производство. Според въззивния съд продължителния период на водене на делото е достатъчно основание, за да предизвика негативни преживявания у ищеца – безсъние, напрежение, което е изпитвал при всяко гледане на делото, чувство, че е съкрушен. Прието е, че като последица от воденото наказателно производство срещу ищеца пряко е засегната емоционалната му сфера и чувство за самооценка. Прието е, че е от значение и обществената нагласа при огласяване на факта, че срещу ищеца се води наказателно производство. С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че негативните емоции, преживяни от ищеца са се отразили неблагоприятно на здравословното му състояние, което се е влошило. Прието е, че искът е доказан по основание. Приел е също, че обстоятелството, че ищецът Д. не страда от органично неврологично заболяване и от никакви психични разстойства не налага извод, че емоционалната му сфера не е засегната от негативни изживявания във връзка с проведеното наказателно производство. Според съда налице е естествена реакция на нормален психически човек, която е пряка и непосредствена последица от провежданото срещу него в продължителен период от време наказателно производство.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът е взел предвид принципа на справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД. Взети са предвид доказаните негативни емоции и преживявания и техният продължителен период от време, отражението им върху здравето на ищеца и върху живота му изцяло. Прието е, че са засегнати морални ценности на ищеца. Прието е също, че с оглед на всички установени релевантни факти досежно претърпените неимуществени вреди предявеният иск е основателен в размер на сумата 10000 лв. С оглед на това е отменено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска над сумата 8000 лв. и предявеният иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата 2000 лв. ведно със законата лихва, считано от 20.12.2012 г. до окончателното изплащане.
Приет е за основателен и иска с пр.осн.чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на сумата 620.99 лв. обезщетение за забавено плащане на сумата 2000 лв. за периода от 20.12.2009 г. до 20.12.2012 г. С решение по чл. 247 ГПК съдът е поправил допусната очевидна фактическа грешка за тази сума, която първоначално погрешно е изписана в диспозитива на решението от 26.02.2014 г. 2620.99 лв.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в уважените части на предявените искове с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и с пр.осн.чл.86,ал.1 ЗЗД.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВС. В настоящият случай съдът е преценил всички относими към спора доказателства и всички конкретно установени обстоятелства, касаещи претърпените от ищеца неимуществени вреди. Взел е предвид продължителния период на воденото срещу ищеца-сега ответник по жалбата наказателно производство – 7 години, негативните изживявания безсъние, чувството на напрежение при всяко гледане на делото, отчуждението от близки и приятели. Въззивният съд в случая е съобразил установените негативни изживявания от ищеца и отражението им върху здравословното му състояние, което е прието за влошено. Правните изводи на съда при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и приложение критерия за справедливост, така както е предвидено в чл.52 ЗЗД са съобразени с практиката на ВС.
В подкрепа на доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос е цитирана т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС.
С т.3-та от посоченото тълкувателно решение е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина. Тази практика е неотносима по поставения правен въпрос, тъй като въззивният съд не е формирал решаващи правни изводи, че единствена причина за увреждането на ищеца е неговото поведение.
С т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището, че отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, че преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Прието е, че обезщетение за вреди се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Прието е, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост – чл. 52 ЗЗД като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан. В тази част посочената практика на ВКС не е относима към настоящият случай, тъй като както се посочи по-горе ответникът по жалбата с влязла в сила присъда е признат за невиновен и е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.251 НК. В останалата част от становището на ОСГК на ВКС, отразено в т.11-та от ТР № 3/2005 г. е прието, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от тази практика на ВКС. Както се посочи въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и релевантни за спора факти, и е направил извода за наличие на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди от ищеца и проведеното срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.
Правният въпрос възизвният съд не е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, изразена в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК. Според т.19 от посоченото тълкувателно решение, която не е загубила сила и при действащия ГПК при въззивното производство съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като преценява самостоятелно събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, че достига до свое собствено решение по отношение на иска, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд, че въззивният съд изготвя собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността му като решаваща. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с тази практика на ВКС, като е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора, преценявайки събрания доказателствен материал по делото. Поради това не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 29/05.03.2012 г. по гр.дело № 170/2011 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Възприета е практиката на ВС, отразена в т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г., според която понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Прието е, че при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. В същото решение е възприета практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени от състави на ВКС по чл.290 ГПК според която справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, че справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства по делото. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 49/27.04.2011 г. по гр.дело № 697/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 62/27.02.2012 г. о гр.дело № 1065/2011 г. на ВКС, III г.о., постановени по чл.290 ГПК.
Въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи с тази практика на ВКС. В случая е взел предвид конкретно установените факти по делото, които са относими към претърпените неимуществени вреди от ищеца, посочени по-горе и е извел решаващия извод, че сумата 10 000 лв. ще обезщети тези вреди, че същата сума е съответна на въведения принцип за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД. Следователно правният въпрос не е разрешен в отклонение от посочената практика на ВКС. Цитираното от жалбоподателя решение № 539/09.082010 г. по гр.дело № 1747/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът не обсъжда, тъй като със същото не е разрешен поставения правен въпрос.
Не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по същият правен въпрос.
С решение по гр.дело № 5367/2007 г. на ВКС, I г.о, постановено по реда на ГПК/отм./ правният въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, посочена с цитираните решения по чл.290 ГПК. Поради това въззивният съд не е разрешил правния въпрос в противоречие със становището, обективирано в това решение на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя Прокуратура на РБългария.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 49/26.02.2014 г. и решение № 68/05.03.2014 г., двете постановени по в.гр.дело № 58/2014 г. на Ямболския окръжен съд, по касационна жалба вх. № 1511/10.04.2014 г., подадена от Прокуратура на РБългария,чрез Р. Л. – прокурор при Окръжна прокуратура [населено място].
Осъжда Прокуратура на РБългария да заплати на Д. С. Д. от [населено място], к-с „Д.” № 1, вх.Б, ет.4,ап.35 сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: