О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 16.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №962/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. А. Ч. – процесуален представител на ищците Н. П. Б. и Е. Я. Б., и двамата от [населено място], въззивно решение №100/15.4.2011 г. по гр.д.№190/2011 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №1135/23.12.2010 г. по гр.д.№ 2897/2009 г. по описа на Великотърновския районен съд, първи състав, в частта, с която е уважен искът по чл.232, ал.2 ЗЗД за сумата 1552, 39 лева, и този иск е отхвърлен за същата сума, както и в частта, с която е обективно съединените искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.82 ЗЗД са отхвърлени.
Въззивната инстанция е приела, че искът по чл.232, ал.2 ЗЗД е неоснователен, а този по чл.82 ЗЗД също е неоснователен, тъй като задълженията на наемателя към дружеството – доставчик на ел. енергия е приключило с прекратяване на договора за наем и собственикът на имота е имал възможност да поднови договора си с доставчика на ел. енергия от свое име и да продължи ползването на имота с редовна доставка на ел.енергия, както и че не е доказано реалното наличие на пропуснати възможности за отдаване под наем на процесния недвижим имот.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че правилното решаване на въпросите за наличието на интерес при заплащане на едно задължение на наемателя от страна на наемодателя, за което той не е бил лично задължен и възможността на наемодателя да търси съответната сума, както и за дължимостта на обезщетение за пропуснати ползи, следствие неизпълнението на задълженията за заплащане на разноски и връщане на вещта в надлежно състояние, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – Е. В. К., посредством процесуалния си представител – адв. Й. Й., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта по иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, тъй като цената на иска е 3000 лева. Касационната жалба е подадена на 13.3.2011 г. поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./.
Поради това касационната жалба в посочената част следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима, тъй като цената на иска по чл.82 ЗЗД е 6000 лева. В. решение по посочения иск не следва обаче да бъде допуснато до касационно обжалване. Действително по първия от решаващите изводи на окръжния съд е поставен релевантен за спора въпрос, а именно за наличието на интерес при заплащане на едно задължение на наемателя от страна на наемодателя, за което той не е бил лично задължен и възможността на наемодателя да търси съответната сума. По втория от двата решаващи извода на въззивната инстанция, а именно, че не е доказано реалното наличие на пропуснати възможности за отдаване под наем на процесния имот, не е поставен въпрос.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№5093/13.3.2011 г., подадена от адв. А. Ч. – процесуален представител на ищците Н. П. Б. и Е. Я. Б., и двамата от [населено място], против въззивно решение №100/15.4.2011 г. по гр.д.№190/2011 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о., в частта му по иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД.
Определението в посочената част може да се обжалва в седмодневен срок от получаване на съобщението от страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №100/15.4.2011 г. по гр.д.№190/2011 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о., в частта му по иска с правно основание чл.82 ЗЗД.
Определението в посочената част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: