4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
С., 31.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 974/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място], чрез процесуалния представител адв. Д. П. – А., срещу определение № 387 от 13.08.2010 г. по ч. гр. д. № 723/2010 г. на С. окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 496 от 29.06.2010 г. по ч. гр. д. № 492/2010 г. на С. районен съд, с което е отхвърлено заявление на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. К. Ж. въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката – заявител, отразяващо задължения на длъжника към 14.06.2010 г. по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 22.08.2008 г. за сумите 4 730.28 лв. – главница, 524.99 лв. – договорна лихва за периода 05.04.2009 г. – 14.06.2010 г., 97.33 лв. – наказателна лихва за същия период, ведно със законните лихви от 15.06.2010 г. до окончателното плащане.
Частният жалбоподател се позовава на неправилност на въззивния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост и моли същият да бъде отменен. Определя като незаконосъобразни изводите на въззивната инстанция, че представеното със заявлението по чл.417 от ГПК извлечение от счетоводни книги не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Твърди, че са налице предвидените в чл.417, т.2 и чл.418, ал.2 от ГПК предпоставки за издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение, тъй като извлечението съдържа всички реквизити, необходими за индивидуализиране на основанието и размера на вземането и за удостоверяване на предсрочната му изискуемост, настъпила при условията на чл.19 от договора за потребителски кредит.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Като обуславящ е посочен въпросът за необходимото съдържание на извлечението от счетоводни книги по чл.417, т.2 от ГПК и по-конкретно дали при твърдяна предсрочна изискуемост на вземането срещу длъжника извлечението трябва да съдържа отразяване на броя и размера на платените и на неплатените погасителни вноски по договора за кредит, за да удостоверява настъпването на изискуемостта. В подкрепа на тезата за съществуване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК частният жалбоподател е представил заповеди за незабавно изпълнение, издадени въз основа на документи по чл.417, т.2 от ГПК от С. районен съд и С. районен съд, и е посочил определение № 174/16.02.2010 г. по ч. т. д. № 18/2010 г. на ВКС, І т. о., и определение № 426/16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на ВКС, І т. о.
Ответницата по частната касационна жалба А. К. Ж. от[населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на С. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А. Ж., С. окръжен съд е приел, че представеното със заявлението извлечение от счетоводни книги на банката – заявител по чл.417, т.2 от ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на заявителя за отразените в извлечението парични суми. Изложени са съображения, че поради неотразяване в извлечението на основанието, размера и падежа на конкретните непогасени кредитни задължения е невъзможно да се извърши преценка дали целият усвоен кредит е станал предсрочно изискуем при условията на чл.19 от договора за потребителски кредит, както е посочено в заявлението по чл.417 от ГПК.
Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид решаващите изводи на въззивната инстанция, с които е мотивиран отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос за необходимите реквизити на извлечението по чл.417, т.2 от ГПК е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Не може да бъде възприета тезата на частния жалбоподател, че значимият за делото правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК съдебни актове не доказват противоречива съдебна практика, тъй като дадените с тях разрешения са резултат от преценка на съдържанието и реквизитите на конкретните извлечения по чл.417, т.2 от ГПК, по повод на които е инициирано заповедното производство по всяко от делата. Към настоящия момент е формирана трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК, изразена в определение № 118/24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ІІ т. о., определение № 426/16.07.2009 г. по ч. т. д. № 426/16.07.2009 г., определение № 637/02.09.2009 г. по ч. т. д. № 446/2009 г. на ІІ т. о., определение № 706/23.11.2009 г. по ч. т. д. № 525/2009 г. на І т. о., определение № 764/03.11.2010 г. по ч. т. д. № 409/2010 г. на ІІ т. о. и др., с която е даден еднопосочен отговор на въпроса за реквизитите, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка по чл.417, т.2 от ГПК, за да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В цитираните определения е застъпено становище, че за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката – заявител, извлечението трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за непогасения размер на вземането – главница и лихви, и за момента на неговата изискуемост. Независимо от спецификите на разрешените казуси, във всички изброени определения е възприето разбирането, че когато заявителят се позовава на предсрочна изискуемост на целия кредит или на част от него, фактът на предсрочната изискуемост също трябва да е удостоверен в самото извлечение; Ако в договора за кредит е уговорено предсрочната изискуемост да настъпи автоматично при неплащане на определени вноски или част от тях, в извлечението трябва да се посочат конкретните предпоставки, с които се свързва предсрочната изискуемост, както и момента на настъпването й; В случай, че предсрочната изискуемост е поставена в зависимост от упражняване правомощието на банката – кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем, това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.418, ал.3 от ГПК, в какъвто смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК с характер на задължителна съдебна практика решения № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. За да потвърди отказа на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въззивният съд е съобразил липсата на каквито и да било данни в представеното от заявителя извлечение по чл.417, т.2 от ГПК относно изискуемостта на претендираните със заявлението парични вземания и по-конкретно липсата на данни за обстоятелствата, предвидени в клаузата на чл.19 от договора за потребителски кредит като условие за автоматична предсрочна изискуемост на кредитния дълг – пълно или частично неплащане на две погасителни вноски по кредита. Произнасянето в атакуваното определение съответства напълно на възприетите в константната практика разрешения, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
Наличието на константна съдебна практика по значимия за конкретното дело процесуалноправен въпрос обосновава неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на другото поддържано от частния жалбоподател основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 387 от 13.08.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 723/2010 г. на С. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :