4
Върховен касационен съд на Р. Б. ГК, І г.о. дело № 89/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр.С., 31.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 89/2011 година
Производство по чл.278 ГПК.
Обжалвано е определение № 234 от 25.01.2011 год., постановено по ч.гр.дело № 55/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 17885 от 17.11.2010 год. за прекратяване производството по гр.дело № 17012/2010 год. по описа на Варненския районен съд ХХVІ-ти състав по предявения иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
Недоволен от въззивното определение е касаторът Я. Д. П. от[населено място], представляван от адвокат Д. С. Д. от Варненската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – прилага три решения и едно определение на Върховния съд.
Ответниците по касация С. А. М. и Б. К. М., двамата от[населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че положителния установителен иск е недопустим тъй като липсва правен интерес от предявяването му понеже ответниците владеят процесния имот, което обуславя предпоставки за защита чрез ревандикационен иск каквото е и разрешението, дадено в ТР № 178/30.06.1986 год. по гр.дело № 150/1985 год.- ОСГК на Върховния съд.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че частната касационна жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Приложените съдебни актове на Върховния съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 2428 от 13.12.1955 год. по гр.дело № 7395/1955 год. на ІV гражданско отделение е свързано с приложението на чл.97, ал.1 ГПК/отм./, но по отрицателен установителен иск;
Решение № 1845 от 22.08.1963 год. по гр.дело № 1286/1963 год. на І гражданско отделение е относимо към възможността за собственика да се снабди с нотариален акт чрез обстоятелствена проверка по чл.483 ГПК/отм./, което не изключва правото му да иска установяване на собствеността си в състезателен процес /установителен или осъдителен иск/, ако правото на собственост е оспорено или застрашено;
Решение № 1254 от 15.05.1963 год. по гр.дело № 738/1963 год. на същото отделение касае недопустимостта на иск за унищожаване на нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, а
Определение № 41 от 05.06.1985 год. по ч.пр.№ 399/1985 год. на ІV гражданско отделение се отнася до възможността да се предяви установителния иск за собственост и когато имотът се намира във владение, но на ищеца/собственика/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд с № 234 от 25.01.2011 год., постановено по ч.гр.дело № 55/2011 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: