2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
С. 01.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 993/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по химични технологии и биотехнологии „Професор Д. Б.” [населено място], подадена от пълномощника адв. П. Иванова, срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, ГО, № 178 от 08.04.2011г. по в.гр.д. № 6/2011г., с което е потвърдено решението на Русенския районен съд, ІХ гр. с-в, № 1872 от 09.11.2010г. по гр.д. № 6596/2010г., с което са уважени предявените от С. Г. И. против Професионална гимназия по химични технологии и биотехнологии „Професор Д. Б.” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация С. Г. И. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса длъжности или звания са понятията „учител”, „старши учител” и „главен учител”; на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е директорът при режим на делегирани училищни бюджети да разкрива щатна бройка, ако не са налице достатъчно учебни часове за един учителски норматив на годишна заетост и подлежи ли на съдебен контрол правото на директора да определя числеността на персонала; на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса допустимо ли е да се прекрати трудовият договор на две правни основания и кое е определящото – посоченото фактическо основание или правната норма когато има несъответствие между тях.
Първият от поставените въпроси не е предмет на въззивното решение. В. съд е приел, че уволнението е незаконно поради липса на подбор, а задължението на работодателя да извърши подбор съгласно критериите по чл. 329, ал. 1 КТ е мотивирал с трудовата функция на длъжностите „учител”, „старши учител” и „главен учител” по общообразователен учебен предмет в гимназиален етап с учебен предмет „български език и литература”. Т.е. поставеният въпрос не е от значение на решаването на делото, тъй като не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Възприетото от въззивния съд становище относно подбора е в съответствие със съдебната практика, изразена в множество съдебни решения, включително и постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, че подборът е задължителен при наличието на няколко щатни бройки с еднаква трудова функция, независимо от наименованието на длъжността – решение № 282 от 01.09.2011г. по гр.д. № 110/2010г. ІV г.о. ВКС. Към изложеното следва да се добави, че при довод за липса на подбор, в тежест на работодателя е да докаже твърдението си, че съответните длъжности са с различна трудова функция. Извод за различие в трудовите функции на длъжностите „учител”, „старши учител” и „главен учител” по български език и литература не може да се направи въз основа на посочените от касатора нормативни актове – Националната класификация на професиите, Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в които не се съдържа относима към съдържанието на конкретните трудови функции регламентация.
Вторият от поставените въпроси също не е от значение за решаването на делото. В. съд не е вменил в задължение на директора на училището да разкрива щатна бройка за възстановения на работа по съдебен ред учител. Непротиворечиво съдебната практика приема, че право на работодателя е да определя числеността на персонала, което е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
По третия от поставените въпроси изразеното от въззивния съд становище не е в противоречие с представените от касатора решения на ВКС, с които е прието, че намаляването на обема на работата и съкращаването на щата са съвместими основания и могат да се използват кумулативно. В. решение не е в противоречие и с трайно установената съдебна практика, че при несъответствие между посочените в заповедта за уволнение фактическо основание и правна норма, правнорелеватни са изложените фактически основания. Конкретната преценка на въззивния съд, че в случая изложените фактически основания са за съкращаване на щата, не е правен, а фактически въпрос. Освен това както бе посочено по-горе съдът е изложил мотиви за незаконност на уволнението, основани и на съображения за липса на подбор в хипотеза, когато такъв е задължителен. Поради това дори и да се приеме наличието на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 ГПК – намаляване на обема на работата, при това основание подбор също трябва да се извърши при наличието на няколко длъжности с еднаква трудова функция.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 100 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, ГО, № 178 от 08.04.2011г. по в.гр.д. № 6/2011г.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по химични технологии и биотехнологии „Професор Д. Б.” [населено място], да заплати на С. Г. И. от [населено място] сумата 100 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: