Определение №133 от 42062 по ч.пр. дело №531/531 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 27.02.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 531/2015 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. П. Н. от [населено място] срещу определение № 2309 от 18.09.2014 г. по ч. гр. д. № 3270/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу определение № 9858 от 19.05.2014 г. по т. д. № 339/2013 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, постановено по реда на чл. 140 ГПК.
Частната жалбоподателка твърди, че въззивният акт е неправилен, като обаче излага съображения, относими към законосъобразността на първоинстанционното определение, а не към допустимостта на инстанционния контрол на същото, в какъвто смисъл са мотивите на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата в писмен отговор от 27.11.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
На първо място, следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е акт, с който се прегражда разглеждането на делото, т. е. осуетява се разглеждането по същество на въззивната частна жалба, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допустимостта на касационното обжалване не е обвързана с предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения на частната жалбоподателка не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба.
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от Л. П. Н. от [населено място] срещу определение № 9858 от 19.05.2014 г. по т. д. № 339/2013 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, постановено по реда на чл. 140 ГПК, въззивният съд е преценил, че същата е процесуално недопустима, тъй като има за предмет определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и за него не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване.
Определението е правилно.
Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението по чл. 140 ГПК, с което съдът се произнася по предварителните въпроси, свързани с подготовката за разглеждане на делото, в т. ч. по исканията и възраженията на страните и по допускане на доказателствата. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, обжалването на определенията е допустимо само в две хипотези – когато преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и когато това е изрично предвидено в закона /т. 2/. По отношение на постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение посочените предпоставки не са осъществени. Този акт няма преграждащ производството по делото характер, а е такъв по движението му, като защитата на ответника срещу незаконосъобразността на извършените с него процесуални действия на съда се осъществява чрез обжалване на самото решение в случай, че искът бъде уважен. С оглед на това и предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на посоченото определение, изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената частна жалба е правилен.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2309 от 18.09.2014 г. по ч. гр. д. № 3270/2014 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top