5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София,16.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1592/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Л. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 1829 от 02.10.2013 г., постановено по гр. д. № 496/2013 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 10.12.2012 г. по гр. д. № 290/2011 г. на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Л. И. против [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.26 ЗЗД, чл.29, чл.30 и чл.33 ЗЗД за прогласяване нищожност, евентуално – за унищожаване, на сключен между „М. Ю. АД и [фирма] договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, оформен с нотариален акт № 94, н. д. № 723/07 г. на нотариус С. Б. с район на действие РС В..
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е разгледал исковете за нищожност и за унищожаване на договора за ипотека като евентуални, въпреки предявяването им като алтернативни. Като основания за неправилност на решението се сочат нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на доказателствата; необсъждане на правнорелевантни факти от значение за основателността на исковете; необоснованост и противоречие с материалния закон на изводите на въззивния съд за отсъствие на поддържаните в исковата молба основания за нищожност и за унищожаемост на договора.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в решение № 1297/25.11.2008 г. по гр. д. № 4567/2007 г. на ВКС по въпрос, обусловил част от изхода на спора, приемайки, че не е налице хипотезата на чл.29, ал.1 ЗЗД, тъй като не се доказва въвеждането в заблуждение на ипотекарния длъжник от служители на банката – кредитор. Достъпът до касационно обжалване се поддържа и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с необходимостта от създаване на практика на ВКС по въпросите какви факти и обстоятелства следва да се доказват при нищожност поради противоречие на морала и добрите нрави и към кой момент следва да се преценява нищожността на договор поради противоречие с морала и добрите нрави, които според касаторката са разрешени по различен начин от първата и от въззивната инстанция.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден отговор и от другия ответник [фирма] – [населено място]. При служебна справка в Търговския регистър настоящият състав констатира, че на 04.03.2014 г., след връчване на препис от касационната жалба, ответникът [фирма] е заличен от търговския регистър поради прекратяването му без ликвидация и вливане в [фирма].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от П. Л. И. против [фирма] и [фирма] искове за прогласяване нищожност и за унищожаване на договор за ипотека, с който ищцата учредила ипотека върху свой личен имот за обезпечаване на задължения на ответника [фирма] по сключен с [фирма] договор за банков кредит на оборотни средства, Софийски апелативен съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства не се установяват поддържаните от ищцата пред въззивната инстанция основания за нищожност и за унищожаемост на ипотечния договор – липса на съгласие за сключване на договора, измама и заплашване, сключване на договора в състояние на крайна нужда при явно неизгодни условия. Въззивният съд е приел, че с оглед съотношението между основанията за нищожност и за унищожаемост на сделките двете групи искове правилно са разгледани от първоинстанционния съд като евентуални, а не като алтернативни, както е посочено в исковата молба.
По отношение на иска за нищожност на договора поради липса на съгласие въззивният съд е приел, че фактите и доказателствата по делото сочат категорично на свободно формирано и изразено от ищцата съгласие да сключи договора за ипотека, за да обезпечи задълженията на [фирма] по договора за банков кредит. В тази насока съдът се е позовал на обстоятелството, ищцата не е оспорила автентичността на подписа си в договора за ипотека, с полагането на който е удостоверила съгласието си да учреди ипотеката. Акцентирал е и върху клаузата на т.ІІІ от нотариалния акт за ипотека, с която ищцата е декларирала изрично, че е запозната с условията на договора за банков кредит, за обезпечаването на който учредява ипотеката. Наличието на съгласие за сключване на договора за ипотека е аргументирано и с доказаните по делото действия на ищцата по набавяне на необходимите документи за учредяване на ипотеката, изготвяне на декларация по чл.264 ДОПК и представянето й пред нотариуса, които въззивният съд е квалифицирал като израз на намерение за обвързване с договора.
Съобразявайки разпоредбата на чл.269 ГПК, Софийски апелативен съд е приел, че не дължи произнасяне по исковете за нищожност на договора за ипотека поради противоречие/заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като въззивната жалба не съдържа оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на тези искове. Независимо от това съдът е изразил становище, че доколкото критерият „противоречие с морала и добрите нрави” се съотнася към момента на сключване на сделката и не касае правните последици от нея, договорът за ипотека не би могъл да се приеме за нищожен като накърняващ добрите нрави по съображенията на ищцата, че чрез реализиране на ипотеката в случай на неплащане на банковия кредит от кредитополучателя [фирма] ще се стигне до лишаването й от единственото жилище, в което тя живее с децата си. Въззивният съд е преценил, че доводът за липса на друг жилищен имот, е относим към изпълнителния процес и няма значение за основателността на иска за нищожност на договора за ипотека поради противоречие с добрите нрави.
След анализ на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателствени средства Софийски апелативен съд е приел, че от същите не може да се направи извод ищцата да е била въведена в заблуждение и/или да е била заплашвана да сключи договора за ипотека, за да са налице основания по чл.27 ЗЗД за унищожаване на договора. В съответствие с тази преценка е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд за недоказаност и неоснователност на конститутивните искове по чл.27 ЗЗД във вр. с чл29 и чл.30 ЗЗД за унищожаване на договора поради измама и/или заплашване. За правилен е счете и изводът за неоснователност на иска за унищожаване на договора поради сключването му при крайна нужда, като са изложени съображения, че естеството на договора за ипотека, който е сключен с цел обезпечаване на чужд дълг, без поемане на насрещна престация от кредитора, изключва хипотезата на чл.33 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е обосновала приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че като е отрекъл хипотезата на чл.29, ал.1 ЗЗД с аргумент за недоказано въвеждане в заблуждение на ипотекарния длъжник от страна на служители в банката – кредитор, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката в решение № 1297/25.11.2008 г. по гр. д. № 4567/2007 г. на ВКС, ІV г. о. Така въведеното твърдение предполага служебно извеждане от касационната инстанция на правния въпрос, разрешаването на който е обусловило отхвърлянето на иска за унищожаване на договора за ипотека на основание чл.29, ал.1 ЗЗД /измама/. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.288 ГПК касационната инстанция може само да уточни и прецизира посочения от касатора правен въпрос, но не и служебно да извежда и формулира въпроса, когато той не е посочен от обжалващата страна. Непосочването на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и липсата на правомощия за настоящия състав да формулира служебно въпроса съставлява самостоятелно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в частта за отхвърляне на иска по чл.29 ЗЗД.
За изчерпателност следва да се отбележи, че при съпоставяне на мотивите към обжалваното решение с тези към решението по гр. д. № 4567/2007 г. на ВКС, ІV г. о., не се констатира противоречиво разрешаване на въпроса относно фактическия състав на чл.29 ЗЗД, поддържано като допълнително основание за допускане на касационното обжалване. В решението по гр. д. № 4567/2007 г. на ВКС, ІV г. о., е изразено становище, че при измамата като основание за унищожаване на договор страната съзнава напълно какво е съдържанието на договора, но действа под влияние на невярната представа, че последиците на сключения договор няма да настъпят. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът по чл.29 ЗЗД е неоснователен, тъй като от гласните доказателствени средства по делото не се установява манипулиране на волята на ищцата да подпише договора. Отхвърлянето на иска с правно основание чл.29 ЗЗД е обусловено изцяло от преценката на доказателствата, което изключва хипотезата на противоречива съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпросите какви факти и обстоятелства следва да се доказват при нищожност поради противоречие на морала и добрите нрави и към кой момент следва да се преценява нищожността на договор поради противоречие с морала и добрите нрави. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е посочил, че не дължи произнасяне по иска за нищожност на договора за ипотека поради противоречие с добрите нрави, предвид липсата на въведени с въззивната жалба оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на този иск. Това е и решаващият извод на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта относно иска по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Съображенията, че сключването на договора за ипотека не противоречи на добрите нрави, са изложени само за изчерпателност и при констатация на въззивния съд, че въззивната жалба не съдържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, не могат да се счетат за обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на посочените два въпроса не е осъществено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касаторката. Първият въпрос – кои факти и доказателства следва да се доказват при нищожност поради противоречие на морала и добрите нрави, не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като отговорът му е специфичен за всяко дело и зависи от твърденията в исковата молба, с които е обосновано основанието за нищожност по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. По втория въпрос – към кой момент следва да се преценява нищожността на договор поради противоречие с морала и добрите нрави, съществува трайна и непротиворечива съдебна практика в смисъл, че нищожността се преценява към момента на сключване на договора, в каквато насока е и произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 496/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1829 от 02.10.2013 г., постановено по гр. д. № 496/2013 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :