О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 27.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1230 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Я. К. К. по чл.47, ал.2 ЗМТА за прогласяване за нищожно на решение № 1069/11.09.2014г. по арб.д.№ 1069/2013г. на арбитър ad hoc Бисерка Газдова, с което ищецът е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 16 316,13лв. – главница, ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 856,32лв.
В уточнителна молба от 17.06.2019г. се твърди, че за същестуването на арбитражното решение и за образуваното срещу него арбитражно производство Я. К. е узнал на 15.04.2015г., когато е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ. В исковата молба се поддържа, че нищожността на арбитражното решение може да се предявява безсрочно. Арбитражният спор се е развил във връзка със сключен между страните договор за потребителски кредит. Съгласно чл.19, ал.1 ГПК / ред. ДВ бр.8/2017г. и чл.47, ал.2 ЗМТА / ред. ДВ бр.8/2017г./ е установена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и постановените от тях арбитражни решения са нищожни. Иска се прогласяване за нищожно на атакуваното арбитражно решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че исковете са недопустими.
С разпоредбите на чл.47 и сл. ЗМТА е уредена специална компетентност на Върховния касационен съд за осъществяване на контрол върху арбитражни решения, които са неправилни на изчерпателно уредените в чл.47, ал.1 ЗМТА основания, а след изменението на ЗМТА от ДВ бр.8/2017 г. – и върху арбитражни решения, които са нищожни на основание чл.47, ал.2 ЗМТА като постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Реализирането на защитата по реда на чл.47 и сл. ЗМТА чрез предявяване на иск пред Върховния касационен съд е обвързано от закона – чл.48, ал.1 ЗМТА, с преклузивен тримесечен срок, който започва да тече от деня, в който молителят е получил арбитражното решение. В ЗМТА липсва специална разпоредба, която да изключва приложимостта на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА по отношение на основанието по чл.47, ал.2 ГПК, от което следва, че спазването на този срок е от значение за допустимостта както на исковете за отмяна на арбитражно решение на основанията по чл.47, ал.1 ЗМТА, така и на исковете за признаване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл.47, ал.2 ЗМТА. Съгласно изричното правило на § 6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК и тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 на решение № 9/24.10.2002 г., по к.д. № 15/2002 г., защитата в рамките на общия арбитражен процес по чл.47 ЗМТА е вторият факултативен стадий на осъществяваната защита в арбитражното производство. За да бъде реализирана по този ред, трябва да е налице преди всичко допустимо пред ВКС исково производство за отмяна на постановено и влязло в сила арбитражно решение. Едва след това в правомощията на ВКС е, ако констатира нищожността на арбитражното решение, да прогласи същата. В този смисъл е и константната практика на ВКС: Определение №124/15.04.2019г. по т.д. № 659/2019г. на ВКС, II т.о, Определение № 118/17.06.2019г. по т.д. № 951/2019г. на ВКС, I т.о. и др.
С оглед на представените доказателства – копие от покана за доброволно изпълнение и разписка за връчването й на ищеца на 15.04.2015г. и подаване на исковата молба на 17.04.2019г., съдът прави извод за недопустимост на исковата молба, поради неподаването й в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1ЗМТА
Във връзка с уведомяването на длъжника за арбитражното решение чрез връчването на поканата за доброволно изпълнение настоящият състав съобразява последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 82 от 05.04.2017 г. по т. д. № 1448/2016 г. на ІІ т. о ., решение № 31 от 24.04.2018 г. по т. д. № 2956/2017 г. на І т. о., определение № 31 от 22.01.2016 г. по ч. т. д. № 1982/2015 г. на І т. о., определение № 613 от 24.09.2013 г. по ч. т. д. № 3099/2013 г. на ІІ т. о., определение № 942 от 30.12.2013 г., определение № 17 от 20.01.2016 г. по ч. т. д. № 3579/2015 г., определение № 257/26.07.2018г. по т.д. № 1307/2017г., определение № 244/26.04.2018г. по ч.т.д. № 168/2018г. и др.
Поради изложеното исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, състав на ВКС, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от Я. К. К. по чл.47, ал.2 ЗМТА за прогласяване за нищожно на решение № 1069/11.09.2014г. по арб.д.№ 1069/2013г. на арбитър ad hoc Бисерка Газдова.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДЕСДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: