О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 133
гр.София 20. 12. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5102/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решението на М. окръжен съд, постановено на 08.07.2008 год. по в.гр.дело № 161/2008 год., с което е отменено първоинстанционното решение на М. районен съд от 12.03.2008 год. по гр.дело № 17/2003 год., спорът в уважената част е решен по същество, като е отхвърлен иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на сумата 2 213,18 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване за периода 07.01.2000 год. до 06.01.2003 год. със законната лихва от 07.01.2003 год. и сумата 172,14 лева направени разноски по делото.
Недоволна от въззивното решение е ищцата-касатор Н. Г. Х. от гр. М., представлявана от адвокат М от АК-М. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че въззивният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл.200 КТ без да съобрази, че вземането за обезщетение, представляващо имуществени вреди не е погасено по давност, при което следвало да се изиска личното й трудово досие, а производството спре до решаване на висящ трудов спор пред Върховния касационен съд. Касаторът твърди, че въпросът, по който се е произнесъл съда дали ищцата е работила като трудоустроена през исковия период, в резултат на което да е получавала по-ниско трудово възнаграждение в сравнение с получаването преди трудоустрояването, е съществен за решаване на самия спор и е от значение за точното прилагане на чл.200 КТ и изобщо за законосъобразното осъществяване на имуществената отговорност на работодателя.
От ответника по касация – „Б”ЕАД със седалище и адрес на управление гр. М., представлявано от адвокат В от САК е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който се заявява становище за недопустимост на касационното обжалване на основание чл.284, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, както и че обжалваемия интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1 000 лева намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
С разпореждане на Председателя на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд касационната жалба вх. № 14776/06.11.2008 год. на Н. Г. Х. по гр.дело № 161/2008 год. на М. окръжен съд, е върната на същия съд за прилагане на изложение кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът чрез процесуалният представител е получил съобщение с горните указания на 24.11.2008 год. и към настоящия момент не е представено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК както изисква разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Въпросът за наличието (явно се има предвид прилагане) на личното трудово досие в производство по чл.200 КТ не е съществен за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед характера на спора и разпределението на доказателствената тежест – установяването на професионално заболяване става с решение на ТЕЛК, по който въпрос има трайно установена съдебна практика, а противоречива такава не се сочи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на М. окръжен съд, постановено на 08.07.2008 год. по в.гр.дело № 161/2008 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: