О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1330
София, 22.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4827/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№5914/04.6.2013 г., подадена от адв. М. М. – процесуален представител на ищеца М. Й. К. от [населено място], против въззивно решение №235/17.4.2013 г. по гр.д.№353/2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №1926/21.12.2012 г.по гр.д.№4998/2012 г. по описа на Плевенския районен съд, дванадесети граждански състав, с което са отхвърлени предявените от М. Й. К. от [населено място] против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ, като неоснователни.
Въззивната инстанция е споделила изводите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК, като е изложила и свои изводи. Посочено е, че изводите на първата инстанция са в унисон с приетото от ВКС на РБ ТР№3/16.01.2012 г. по т.д.№3/2011 г. и приетото от съда е съобразено със законово определените критерии по чл.329 КТ. Съдът е стигнал до извод, че показанията на разпитания по делото свидетел са непротиворечиви и следва да се кредитират, тъй като се основават на преки впечатления от работата на работника, както и че е неоснователен доводът на ищеца, че до уволнението му се е стигнало в резултат на представяне на болнични листове от негова страна, а е установено, че е бил налице отказ за изпълнение на определени работи, след което са постъпвали болнични листове.
Предвид препращането от окръжния към мотивите на районния съд следва да се посочи, че първата инстанция е приела, че работодателят е извършил надлежен подбор по смисъла на чл.329 КТ като са отчетени законово заложените критерии модифицирани като – квалификация, професионален опит и умения, ниво на изпълнение на възложената работа по количество и качество, своевременно изпълнение на задачите, способност за работа в екип, принос към изпълняваните задачи, лична отговорност за изпълнение на поставените задачи, способност за качествено изпълнение на задълженията и налагане на дисциплинарни наказания. Отчетено е по посочените показатели оценката на ищеца е най-ниска, а мнението на комисията е, че не се справя добре з изпълнението на възложената работа, не винаги може да се разчита на него за качествено изпълнение и като цяло не се справя задоволително с трудовите си задължения. Посочено е също така, че ищецът не работи добре в екип и при стрес.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправният въпрос относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл.329 КТ от работодателя, включва ли той анализ на поставените критерии, следва ли те да бъдат преценявани при условията на кумулативност от съда и следва ли съдът да извърши проверка и на оценките от подбора, съпоставяйки ги с качествата на оценяваното лице ?”. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се представят ТР №3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС – ОСГК, и решение №188/10.5.2012 г. по гр.д.№288/2011 г. на ВКС, ІV г.о. По естеството си въпросът се свежда до контрол на подбора, във връзка с обективността на възприетите показатели, по които е преценено качеството на работа на работника.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че по поставения въпрос въззивният съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ, с което не се е отклонил от задължителната съдебна практика, установена по чл.292 КТ с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГК на ВКС, според която при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема на работа, подборът става част от правото на уволнение, затова при спор за законосъобразност на уволнението, съдът упражнява съдебен контрол за точното прилагане на закона, който не се изчерпва само с констатиране формалното прилагане на критериите по чл.329, ал.1 КТ, а обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. В този смисъл във въззивното решение е прието, че в подбора са участвали всички заемащи сходни длъжности, от една от които е съкратен ищеца, извършен е при ясно определени критерии, съответстващи на законовите, а занижената оценка на ищеца е свързана с изпълнението на работата, което само по себе си е достатъчно да обоснове по-ниската оценка, дадена му от комисията по подбора. Тези изводи на въззивния съд се явяват в съответствие със задължителната съдебна практика, установена с цитираното тълкувателно решение, а не в противоречие с нея. Следователно, решаващият съд е извършил съдебен контрол за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. законосъобразното приложение на критериите по чл.329, ал.1 КТ, с което не се е отклонил от посочената задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция на мира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване както по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №235/17.4.2013 г. по гр.д.№353/2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.к., по подадената от адв. М. М. – процесуален ищеца М. Й. К. от [населено място], касационна жалба вх.№5914/04.6.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: