3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1330
гр.София, 26.11. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 825 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Г. срещу решение № 643 от 26.04.2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, постановено по гр. д. № 83 по описа за 2012 г. в частта, с която е потвърдено решение № 6005 от 14.11.2011 г. на СГС, ГК, 9 състав, постановено по гр. д. № 3144 по описа за 2011 г., за отхвърляне на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, предявен от С. П. Г. срещу Прокуратурата на Република България, над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 95 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Свързва основанието за допускане на касационното обжалване с прилагането на критерия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, уреден в чл.52 от ЗЗД. Конкретните въпроси са достатъчно ли е в процеса по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ съдът да обсъди продължителността на наказателното производство, по което е повдигнато незаконното обвинение, следва ли при определяне на размера на присъжданото обезщетение съдът да се съобрази интензивността на развитието на наказателния процес, преминаването му през различни инстанции и конкретното отражение на актовете им върху личната сфера на обвиняемия и трябва ли размерът на обезщетението да е свързан с икономическата ситуация в страната, като според него справедливият размер следва да бъде конкретен, а не символичен. Моли за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е бил служител на МВР в Дирекция „Ревизионна” и на 27.3.2008 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.201 във връзка с чл.316, и чл.311, ал.1 от НК с мярка за неотклонение „подписка”. Той е бил признат за виновен от Софийския военен съд, но след отмяната на тази присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокуратурата със задължителни указания за повдигане на нови обвинения по чл.212 от НК или по чл.202, ал.1, т.1 от НК, наказателното производство е прекратено с постановление от 13.07.2010 г., изменено с определение от 16.08.2010 г. относно основанието за прекратяване. Продължилото повече от две години наказателно производство е причинило на касатора влошаване на здравословното му състояние и депресия. Съобразявайки се с продължителността на наказателното преследване и предизвиканите от него неимуществени вреди, въззивният съд е присъдил обезщетение в размер на 5 000 лв. и е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 95 000 лв. Касаторът не е твърдял в исковата молба, нито е установил по делото, че определена фаза от наказателното производство или конкретен акт на държавен орган са се отразили особено неблагоприятно и са причинили конкретни вредоносни последици върху психическото и физическото му здраве. Ето защо съдът не е бил длъжен да преценява в детайли как всеки акт или фаза от наказателното производство се е отразил върху касатора. Следователно този въпрос не е от значение за изхода на делото и не е основание за допускане на касационно обжалване. Присъденото на касатора обезщетение не е символично, а значително по размер с оглед на икономическата ситуация в страната. При определяне на обезщетението съдът се е съобразил с указанията, дадени в ППВС № 4 от 1968 г. Следователно обжалваното решение е съответства на утвърдената съдебна практика и тъй като не се налага нейната промяна, касационно обжалване не следва да бъде допускано и по втория поставен от касатора въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 643 от 26.04.2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, постановено по гр. д. № 83 по описа за 2012 г. в частта, с която е потвърдено решение № 6005 от 14.11.2011 г. на СГС, ГК, 9 състав, постановено по гр. д. № 3144 по описа за 2011 г., за отхвърляне на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, предявен от С. П. Г. срещу Прокуратурата на Република България, над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 95 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: