О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1330
София 02.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1277/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. с. о. училище „А” гр. Б., подадена от пълномощника адв. Д, срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 36 от 28.05.2009г. по в.гр.д. № 1163/2008г. с което е оставено в сила решение № 3* от 07.07.2008г. по гр.д. № 86/2008г. на Благоевградския районен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на С. С. Д., а с въззивното решение е уважен и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
Ответницата по жалбата С. С. Д. от гр. Б. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на С. Д. въззивният съд е приел, че не е установено съкращаване на щатните бройки за длъжността начален учител. От представените писмени доказателства е установено, че щатните бройки за длъжността „начален учител” за учебната 2007/2008г. са 14, но не се установява колко са били щатните бройки за същата длъжност през предходната учебна година. На следващо място съдът е приел, че дори и да е налице съкращаване на щата, то извършеният от работодателя подбор е незаконосъобразен. От представения протокол № 140 от 20.09.2007г. не се установява с кого е сравнявана ищцата. Липсва оценка на работата на всички заемали длъжността „начален учител” лица, което да даде възможност на съда да прецени дали на работа са останали учители с по-висока квалификация и по-добра работа.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и при спецификата на издадените подзаконови актове на МОН и МФ. Касаторът счита, че липсва практика на ВКС по сходни казуси, което предпоставя постановяване на противоречива практика на съдилищата. Според него обжалваното решение не е съобразено с подзаконовите нормативни актове, а е постановено изключително въз основа разпоредбите на КТ.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът за приложимостта на Наредба № 5/14.05.2002г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета е поставян по множество дела с предмет уволнение на учител поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работата. Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и съдебната практика въззивният съд е изследвал дали от съпоставката на новото и старо щатно разписание и Списък Образец № 1 се установява намаляване на щатните бройки за съответната длъжност. Нормите за задължителна преподавателска работа следва да се съобразят от органа, компетентен да утвърждава и изменя щатното разписание, въз основа на чиито акт съдът преценява налице ли е промяна на щата за съответната длъжност.
Освен това в случая въззивният съд е изложил мотиви и за незаконосъобразност на подбора, тъй като не са представени доказателства за оценка по критериите на чл. 329,а л. 1 КТ на всички лица, заемали длъжността „начален учител”, а само на определените за уволнение учители. Този извод на съда е в съответствие с многобройната съдебна практика, трайно установила изискването при задължителен подбор, какъвто е настоящият случай, същият да бъде извършен чрез съпоставяне на професионалната квалификация и качество на работата на всички лица, заемали съответната длъжност преди уволнението. Предвид този решаващ за изхода на спора извод на съда, въпросът за прилагането на подзаконовия нормативен акт не е и решаващ за делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 36 от 28.05.2009г. по в.гр.д. № 1163/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: