О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1333
София 02.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1244 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. М. М. от гр. Х. против въззивно решение № 101 от 08.05.2009г.по в.гр.д. № 77 по описа за 2009г. на Хасковски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 522 от 9.12.2008г. по гр.д. № 1337/2008г.на Хасковски районен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-без да поставя конкретен въпрос,който счита,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От представеното от него изложение – такъв може да бъде изведен и той е свързан с наличието на висящо производство за делба на процесния имот. Отделно се излагат доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и по-специално за нередовно призоваване след подадена молба за отлагане на делото.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е осъдена К. М. М. да заплати на С. А. М.,на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата от 1 200лв.,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване-лишаване от право на ползване за периода 13.07.2007г.-13.07.2008г. на ? ид.ч.от имот,представляващ апартамент,находящ се в гр. Х. ж.к.”О”бл.37 вх.”В”ет.8 ап.45,построен върху държавна земя,състоящ от две стаи,кухня и сервизни помещения,с площ от 60.25кв.м.,ведно с избено помещение № 45 с площ от 3.40кв.м,.,с 1.961% ид.ч.от общите части на сградата и 1.961% ид.ч.от отстъпеното прано на строеж върху мястото,ведно със законната лихва върху сумата от 24.07.2008г.,до окончателното й заплащане,както и направените по делото разноски. При постановяване на решението си -въззивният съд се е съобразил с наличието на още три идентични влезли в сила решения,с които е присъдено обезщетение между същите страни, в същия размер и за същия имот за периодите 13.07.2006г.-13.07.2007г., 13.07.2005г.-13.07.2006г.и 13.07.2004г.-13.07.2005г. За да постанови настоящето решение,въззивният съд е приел,че ответницата ползвайки имота без да заплаща наем и като лишава ищцата от следващото й се ползване,се е обогатила за сметка на последната. Коментирал е,че обстоятелството,че тя заплаща наем на другия съсобственик за извънпроцесната ? ид.ч.,не променя извода за това,че ищцата е лишена от ответницата от възможността за ползване,поради което и следва да бъде обезщетена.
Пред настоящата инстанция се представя решение на ВКС от 13 .01.2009г., с което е частично отменено решение № 229 от 11.07.2007г.по гр.д. № 188/07г.на ХОС, което е образувано по предявен иск за делба на процесния апартамент и е във фазата по извършването й. С решението на ВКС е отменено решението на ХОС в частта,в която е определена пазарната цена на имота на 26 800лв.и е осъдена съделителката,в чийто дял е присъден имота да заплати на ищцата/сега ответница в касационното производство/ сумата от 13 400лв. и е върнато делото за ново разглеждане в отменената част. Следователно- спорът за делба на имота е висящ и към настоящия момент процесният имот е съсобствен,като ищцата по делото /сега ответница в касационното производство/ притежава ? ид.ч.и не се оспорва,че същата е лишена от касаторката от правото си на ползване на имота.
При тези данни –поставеният от касаторката въпрос за значението на висящото производство за делба по отношение на процесния имот за решаването на настоящия спор с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД–нито е от значение за изхода на делото,нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. Касае се за висящ/а не за разрешен/спор,поради което същия е несъотносим. Не са налице настъпили нови или новонастъпили обстоятелства / по смисъла на чл.147 от ГПК / ,за които евентуално да се преценя дали следва да се вземат пред вид или не.
С оглед на горното и като не се установи наличие на въпрос,който да налага отстраняване на противоречие в съдебната практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/,настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101 от 08.05.2009г. по в.гр.д. № 77 по описа за 2009г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.