4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1334
София, 26.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №787/2012 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение №1796 от 17.11.2012г по гр.дело № 1963/2011г. на Софийски апелативен съд , с което е опреден размер от сумата 20000 лева като обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ . С въззивното решение е отменено решение №1962 от 01.03.2011г на СГС в частта,с която е отхвърлен иска над присъдените 10 000лв и е определено така обжалваното обезщетение от 20 000 лева .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва , че Софийски апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като неправилно прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай ,което е в следствие на разрешен в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос- за необходимостта от задължителна преценка на всички обстоятелства . Без да е изрично формулиран въпрос в тази връзка , се изтъква противоречие на обжалваното решение с указанията по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и ППВС №4/1968г ,защото част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и настъпилите вреди. Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела . Приложени са решения № 37 от 11.02.2009 на ВКС І г.о , реш. № 248 от 09.06. 2009г на ІІ г.о на ВКС , реш. № 783 от 30.06.2009г на САС, пример за различия при определяне на обезщетенията , при сходни случаи.
Не е постъпил отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Прокуратурата на РБ .
Изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен правен въпрос по материалните предпоставки за отговрността на Прокуратурата , преформулира се оплакването за неправилни фактически изводи по отношение на причинната връзка, макар в решението да е обсъдено и изтъкнато въз основа на кои доказателства съдът приема , че обезщетение се дължи и следва да бъде определено в конкретно присъдения размер. Тези доказателства са за безспорно установени обстоятелства ,следствие от които е ангажираната отговорност ,като решението е в съответствие с указанията по по т.3 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК . Доводи за противоречие със задължителна съдебна практика са голословни и не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК Липсва обосновка на връзката , която касаторът намира между изводите на съда по въпроса причина – следствие и определянето на неимуществените вреди по размер . Не се аргументира и основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания правен въпрос ,свързан с критерия за справедливост . По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи в решаващия си мотив ,че справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики , между които и прецененото в конкретна степен по делото засягане на репутацията на ищеца , предизвикано от незаконно повдигане на обвинение и мерки за процесуална принуда спрямо лице ,което през значителен период от време ,в случая близо осем години , се е оказало дискредитирано в служебен и професионален аспект . В случая решаващо е преценено ,че поради повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление ,кариерерното развитие на ищеца в област , в която е професионално компетентен , е било спряно , това го е изолирало от свойствената за него професионална и социална среда . Решаващата преценка на тези именно обстоятелства при определяне на обезщетението по размер, не е в противоречие , а в съответствие с установената практика на ВКС .
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос , а и такъв въпрос не е изрично , конкретно привързан към конкретните предпоставки на преценката , обективирана в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза ,въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не са такъв довод и общите , бланкетни касационни оплаквания за неправилна преценка по доказването на причинна връзка . Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Тава е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се извърши,едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1796 от 17.11.2012г по гр.дело № 1963/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .