О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1336
София 02.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1286 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. и. по Метеорология и хидрология-филиал Плевен,представляван от директора М. против въззивно решение № 287 от 14.05.2009г.по в.гр.д. № 163 по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд,с което е потвърдено решение от 6.12.2008г. по гр.д. № 3464/2008г.на Плевенски районен съд в обжалваната му част.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-без да поставя конкретен въпрос,който счита,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От представеното от него изложение – такива могат да бъдат изведени и те са свързани с това-дали е налице реално закриване на част от предприятието и дали в този случай упражняването на правото на подбор от работодателя е задължително.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което са уважени предявените от Л. П. В. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,отменена е заповед № 428 от 11.07.2008г.на директора на филиал Плевен на Н. и. по Метеорология и хидрология,с която на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение,възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност”техник-хидрология в НИМК филиал Плевен,ХМ участък Монтана” и е осъден Н. и. по Метеорология и хидрология да му заплати сумата от 403.20лв.,представляваща обезщетение за оставянето му без работа за периода 15.07.2008г.-15.08.2008г., ведно със законната лихва върху сумата от 12.09.2008г.,до окончателното й заплащане,както е отхвърлен иска за разликата до 2 100лв. за периода 16.08.08г.-15.01.09г.като неоснователен и недоказан. Изводът си за незаконосъобразност на извършеното уволнение съдът е мотивирал с факта,че не е налице действително закриване на част от предприятието,тъй като е не е доказано,че дейността на закритото звено ХМ участък Монтана-1 не е продължила да съществува и да се осъществява от другото звено в териториално обособената структура на участък Монтана, а именно ХМ участък Монтана-2. Отделно съдът е счел и че не е извършен подбор,който в хипотезата на закриване на част от предприятието е задължение,а не право на работодателя.
При тези данни –поставеният от касатора въпрос за наличието на реално осъществено закриване на част от предприятието и за необходимостта от упражняване на право на подбор в този случай- е от значение за изхода на делото,но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. По този въпрос е налице обилна съдебна практика и не се налага отстраняване на противоречие в нея/което се разбира под точно прилагане на закона/,не е налице непълнота на закона,както и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/.
В случая Л. П. В. е бил назначен със заповед № 27 от 29.09.1983г.на длъжност”технически изпълнител в хидрометеорологичен участък Михайловград” в Районно управление”Х” Плевен-с място на работа-гр. Монтана. Така определеното място на работа не е изменяно. Променено е наименованието на заеманата от него длъжност-в ”техник хидрология” и на работодателя – НИХМ филиал Плевен. Със заповед № 428 от 11.07.2008г.е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради „закриване на част от предприятието”,тъй като с научният съвет при НИМХ е взел решение/отразено в Протокол № 5 от 3.07.2008г./да закрие хидроучастък Монтана -1. По делото обаче е установено,че след изпълнение на това решение е продължило да съществува ХМ участък Монтана-2,където са останали да работят две лица на същата длъжност,като тази на ищеца,които са продължили да осъществяват идентични функции.
За да е налице закриване на част от предприятието трябва да е налице окончателно преустановяване на дейността на едно обособено звено,което няма признаците на работодател по §1 ал.1 от КТ. Идеята е, че със закриването отпада необходимостта от осъществяване на дейността,поради което и се освобождават работниците,които са я извършвали. Закриването на част от предприятието е различно от случаите на вътрешно организационно преустройството,при които дейността на съответното звено продължава да съществува,но се разпределя между други звена или цялостно се поема от друго звено. В този случай –на практика дейността не се закрива,а продължава да се осъществява,но под други организационни форми. Доказателствената тежест за установяване на факта на реалното закриване на част от предприятието е върху работодателя. При положение,че след закриването на ХМ Монтана-1 – на същото място на изпълнение на работата-гр. Монтана, е продължило функционирането на ХМ Монтана-2 с идентични функции и предмет на дейност, като работодателят не е доказал, че дейността на закритото звено е прекратена и за в бъдеще-тя няма да се осъществява в предприятието,включително и на територията,която е посочена като място на изпълнение на трудовата функция на ищеца-гр. Монтана. Въпросът за това-дали наистина е налице закриване на част от предприятието и за законосъобразността на прекратяването на трудовите договори на работниците – подлежи на съдебен контрол и ако работодателят не е доказал тези факти,осъщественото от него уволнение е незаконосъобразно.
При положение,че не е доказано наличието на реално закриване на част от предприятието–вторият поставен въпрос от касатора – за това дали в тези случаи е задължително упражняването на правото на подбор от работодателя – не следва да се разглежда,тъй като той не е от значение за изхода на спора.
Мотивиран от горното,настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 287 от 14.05.2009г.по в.гр.д. № 163 по описа за 2009г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.