О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1336
гр. София , 03. 12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание първи декември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 872/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. П. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 182 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 518 от 2008 г. на Варненския окръжен съд ,с което е оставено в сила решение № 11 от 2.01.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост , предявен от С. П. Д. срещу В. Г. П. за 1 000 кв.м., представляващи реална част от имот пл. № 272 по КП на КК”Ч” , разположен в землището на гр. В.. По отношение на ответниците Д. С. П., Г. Я. Н./П. /, Е. Г. П. иска е уважен и решението като необжалвано е влязло в сила. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени процесуални нарушения , изразяващи се в неформиране на собствени мотиви, а препращане към мотивите на районния съд , както и при преценка и обсъждане на доказателственият материал. Инвокират се оплаквания за нарушения на материалния закон при преценка на правото на собственост, поради недействителност на извършената замяна по реда на ЗТПС т.е. основания за неправилност на решението, субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК.
Към жалбата е представено изложение на основанието за допускане на касационната проверка по чл.280 , ал.1,т.1 и т.3 ГПК като се пледира, че касационното разглеждане на въззивното решение следва да се допусне по процесуалния въпрос за характера на произнасяне възивното производство. Посочил е ,че по този въпрос решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Освен това е поставен и процесуалния въпрос за разпределение на тежестта на доказване при отрицателния установителен иск . Излага се и материално правният въпрос за действителност на замяната , извършена от ТПС Комисия при липсата на условия по раздел ІІ , т.2 на Постановление на МС от 24.08.1956 г.
Ответниците Д. С. П., В. Г. П., Е. Г. П. са депозирали отговор, в който предлагат да не се допуска касационно обжалване на решението, считайки , че решението съответства практиката на ВКС за което представят решение № 179 от 24.03.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на ВКС. Всъщност по отношение на Д. и Е. П. решението е влязло в сила и значение за спора има само отговора на В. П. .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на С. П. Д. не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените процесуални и материално правен въпроси.
Варненския окръжен съд е разгледал предявеният отрицателен установителен иск от С. П. Д. срещу В. Г. П. за 1 000 кв.м., представляващи реална част от имот пл. № 272 по КП на КК”Ч” и го е намерил за неоснователен като е споделил изводите на първоинстационният съд за действителност на извършената замяна и преклудиране на доводите за нищожността й с изтичането на срока по § 4и от ПЗР на ЗПСЗЗ. Развивайки изцяло собствени съображения в посока на приложимостта на § 4и от ПЗР на ЗПСЗЗ и чл.18з, ал.3 ППЗПСЗЗ въззивният съд е подчертал , че направените изводи в тази насока от районният съд са правилни и ги споделя. Липсва каквото и да било препращане към аргументите на първостепенният съд, тъй като въззивният съд развива и двата въпроса самостоятелно. Постановеното решение има характер на въззивно решение защото с него ВОС се е произнесъл по съществото на спора като втора първа инстанция, с което се е съобразил с Тълкувателно решение № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС , поради което не е налице условието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Това условие не е налице и по втория поставен процесуален въпрос за разпределението на доказателствената тежест при установяването на правото на собственост на ответника . В. П. е установил положителния факт за собственост, придобита по деривативен начин от праводател, които е получил имота по замяна от ТПС Комисия. В тази насока в съответствие с трайната съдебна практика В. окръжен съд е изразил становище , че недействителността на извършената замяна е следвало да бъде заявена по реда на § 4и от ПЗР на ЗПСЗЗ и с изтичането на прекратителния срок са преклудирани и правата на ищеца- касатор. На последно място отново в съответствие със формираната постоянна практика на ВКС е посочено, че замяната , извършена от ТПС Комисия е запазила своето действие предвид осъществените разпоредителни сделки и реализираното застрояване , с което комулативно е доказан фактическият състав на чл.18з, ал.3 от ППЗПСЗЗ.
При извършване на проверката по допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК беше установено ,че не са налице условията на посоченият текст. Те не са налице и по доводите за приложение на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ,тъй като не се налага промяна на вече изградената практика по приложението на чл.18з, ал.3 ЗПСЗЗ , нито по приложението на чл.218 а и сл. ГПК/отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА решение № 182 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 518 от 2008 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на С. П. Д. по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: