2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1337
гр. София, 19.12. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 597 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Г. срещу решение № 499/28.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1244/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 220/19.08.2011 г. по гр. дело № 1389/2010 г. на Горнооряховския районен съд (ГоРС), е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу М. К. М. и М. Ц. М. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. последно от ЗЗД за прогласяване за нищожен, като привиден, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , нот.д. № г. на нотариус К. Б. с рег. № .
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответниците М. К. М. и М. Ц. М. в отговора си излагат становища и съображения, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, както и за неоснователност на касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните два (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправни въпроса: 1) допустими ли са като доказателства свидетелски показания, събрани по друго дело, или с оглед принципа за непосредственост те имат значение само по делото, по което са събрани; и 2) кои документи имат качеството на „обратно писмо” и на „начало на писмено доказателство” при разкриване на симулация. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предявеният по делото иск за нищожност на процесния договор за продажба, сключен приживе между покойната майка и наследодателка на касатора-ищец, и двамата ответници, се основава на твърденията в исковата молба, че договорът е симулативен – прикрива договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, като и последният е нищожен, тъй като ответниците-приобретатели знаели за предстоящата близка смърт на прехвърлителката. В исковата молба се поддържа и че в писмо на наследодателката до касатора от месец януари 2006 г., с израза: „от 5 октомври 2005 г., къщата и всичко е направено супер перфектно да не се разваля на семейство лекари…”, се разкривала твърдяната симулация, като според ищеца това писмо имало качеството на обратно писмо и на начало на писмено доказателство. Жалбоподателят-ищец поддържа и че симулативно извършената продажба била установена и от свидетелските показания, събрани по гр. дело № 717/2006 г. на ГоРС, образувано между същите страни по иск за унищожаване на процесния договор.
За да отхвърли така предявения иск по настоящото дело, въззивният съд е приел, че по делото не е представено т. нар. „обратно писмо” („контра летр”), което да съдържа писмена уговорка между страните по процесния договор, че същият е привиден, като цитираното в исковата молба писмо на наследодателката на касатора-ищец до последния не съставлява и т. нар. „начало на писмено доказателство”, при наличие на каквото съгласно чл. 165, ал. 2 от ГПК са допустими свидетелски показания, тъй като в това писмо липсва изявление, сочещо на воля на страните по сделката да прикрият друга сделка – договор за издръжка и гледане. При обсъждането и преценката на писмото окръжният съд е приел, че от него може да се направи единствено извод за добри взаимоотношения между страните по процесния договор, което обстоятелство не доказва твърдяната привидност на същия и прикриването на договор за гледане и издръжка. Въззивният съд е посочил, че дори и да се приеме, че в случая е налице начало на писмено доказателство, то касаторът-ищец не е ангажирал никакви други доказателства за разкриване на симулацията. В тази връзка е прието и че първоинстанционният съд неправилно е обсъждал свидетелските показания, дадени по другото дело между страните, тъй като тези показания имат значение само по делото, по което са дадени и не могат да се ползват по настоящото дело.
При тези обстоятелства, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че не са налице наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на окръжния съд.
В правната доктрина и в съдебната практика, включително тази на ВКС, формирана по новия ГПК от 2007 г., никога не е имало съмнения, че съгласно принципа за устност и непосредственост на гражданския процес, свидетелските показания, събрани по едно дело, е недопустимо да се обсъждат и ценят по друго гражданско дело. Налице е и богата практика на ВКС относно понятията „обратно писмо” и „начало на писмено доказателство” (например: решение № 890/06.10.2008 г. по гр. дело № 2746/2007 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 1449/14.01.2009 г. по гр. дело № 4699/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 120/16.02.2009 г. по гр. дело № 5226/2007 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 464/16.06.2010 г. по гр. дело № 1069/2007 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 544/06.01.2011 г. по гр. дело № 1053/2010 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 484/11.06.2010 г. по гр. дело № 375/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр.). В нея се приема, че обратното писмо (контра летр) е документ, съдържащ волеизявлението на двете страни или поне на насрещната страна по симулативната сделка, с което привидността е ясно и категорично посочена, а това от своя страна е достатъчно за разкриване на симулацията, поради което свидетелски показания за това не са необходими. Началото на писмено доказателство, съгласно ясната разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ГПК, се състои в документ, изходящ от насрещната страна (или и от двете страни) по симулативната сделка, или удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, който прави вероятно наличието на привидността, т.е. индицира я, но без да я разкрива ясно и категорично; поради това, в тези случаи са допустими свидетелски показания, с оглед провеждане на пълно доказване на симулацията.
Видно от изложеното по-горе, и двата изведени от касатора процесуалноправни въпроса са разрешени от въззивния съд изцяло в съответствие с така установената константна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, и която не се нуждае от промяна поради изменения в законодателството или на обществените отношения. Поради това, тези два процесуалноправни въпроса не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С оглед гореизложеното, – тъй като не са налице наведените от касатора основания допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 499/28.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1244/2011 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.