О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1337
София, 22.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4604/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№59728/04.6.2013 г., подадена от С. А. Я. и Ц. Т. Я., и двамата от [населено място], приподписана от адв Л. Н., против въззивно решение от 20.01.2012 г. по гр.д.№6862/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г състав,
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 27.02.2009 г. по гр.д.№2517/1996 г. г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 28 състав, с което е отхвърлен предявеният от С. А. Я. и Ц. Т. Я., против В. Б. Т., А. Б. Л., Ц. Б. Л. З. Д. К.-А., Д. А. Я. и Н. Д. К. иск за трансформация на задължение за издръжка и гледане в парично задължение.
Въззивната инстанция е приела предвид обстоятелството, че се касае до алеаторен договор, който е личен по силата за изпълнение на задължението в натура, когато не е бил изпълняван точно по вид, обем и качество, може да се трансформира в паричен еквивалент, за което е необходимо съдействието на кредитора, в случая починал през 2000 г., в хода на съдебното дирене, поради което претенцията срещу ответниците – наследници на кредитора се явява неоснователен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в допълнение на касационната жалба/ се твърди, че касационното основание е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно – изложеното искане за допускане на касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото..
Ответницата по касация В. Б. Т., посредством процесуални се представител – адв. К. Л., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответниците по касация З. Д. К. – А. и Н. Д. К., посредством процесуални се представител – адв. К. И., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Останалите ответници по касация – А. Б. Л., Ц. Б. Л. и Д. А. Я., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 и взе предвид отговорите на посочените по-горе ответници по касация ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Не е формулиран нито един правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който следва с оглед приетото от визираното тълкувателно решение да бъде ясен, точен и категоричен и в съответствие с изложеното в обжалваното решение.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в посочената част не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение от 20.01.2012 г. по гр.д.№6862/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Г състав, по подадената от С. А. Я. и Ц. Т. Я., и двамата от [населено място], приподписана от адв Л. Н., касационна жалба, вх.№59728/04.6.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: