О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1337
София, 22.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Д. Хитова гр.дело N 4915/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. А. А.,чрез особения му представител адв.С. В. срещу решение от 10.04.2014 г. по гр.д. № 2180/ 2014 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав.
Ответницата по касационната жалба М. Г. Ц. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника й адв.Ц. Д. я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие ,в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решение № І-33-121/ 01.11.2013 г. по гр.д.№ 11 896/ 2012 г. на Софийски районен съд, 33 състав.С него е уважен предявеният срещу ответника-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като е осъден да заплати на ищцата сумата 9 500 евро,дадени му без основание на 05.03.2007 г.,ведно със законната лихва от 05.03.2012 г.За да постанови този резултат въззивният съд е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,който е приел, че при установен банков превод в полза на ответника, в доказателствена тежест на последния е да докаже,че има основание за получаване на сумата. Посочил е, че от назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено,че действително е извършен банков превод на процесната сума .Тъй като чл.75 ал.3 ЗЗД предвижда когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението да се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора, въззивният съд е приел за ирелевантно дали ответникът е усвоил и изтеглил преведената сума.Тя е в негово държане след заверяването. В хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД законът изисква от ищеца да докаже само факта на плащане, в доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи,респективно да задържи платеното.Тъй като ответникът не е доказал основание за получаването на сумата или нейното връщане, е направил извод, че искът е основателен.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане решението на въззивния съд до касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.Извежда следните въпроси:
-представлява ли материална облага/пари/по предварителна уговорка на страните за извършване на действия в полза на двете страни и представлява ли даденото без основание;
-извършеното признание от страна в писмена защита на неизгодни за нея обстоятелства следва ли да бъде взета пред вид при постановяване на съдебния акт.
Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение .За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание за допускането й.Общо основание е извеждането на правен въпрос обусловен от решаващите изводи на въззивния съд по предмета на делото.Той не трябва да е във връзка с правилността на решението и на обсъждането на доказателствата по него.Касационният съд не може да го формулира въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало.Във връзка с този въпрос следва да бъде обосновано наличието на допълнително основание,като той бъде развит в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК.
В случая, доколкото може да се прецени поради неясната формулировка на първия въпрос, той е поставен в хипотезата на уговорка за извършване на действия в полза на двете страни,каквато въззивният съд не е приемал.По втория въпрос не са правени изводи. Поради това същите не могат да бъдат преценени като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът посочва,че в исковата молба ищцата твърди,че сумата,която претендира е преведена без основание ,но в писмените си бележки е направила признание, че преводът е направен по предварителна уговорка между страните, за да послужи на ответника за развод,както и че страните са били във фактическо съжителство.Твърди,че приетото становище в обжалваното решение по този въпрос е обусловило изхода на делото.Счита, че този извод противоречи на решение по т.д.№657/2009 г. на І т.о., решение по т.д.№417/2009 г., ІІ т.о., решение по гр.д.№1456/2011 г. на ІV г.о. и в тази връзка поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. За да бъде обосновано неговото наличие , касаторът трябва да направи пълен анализ и съпоставка на правните изводи на въззивния съд по поставения релевантен въпрос с приетото в цитираната задължителна съдебна практика,при пълна идентичност на случаите. В случая първите две посочени решения нямат връзка с настоящия спор. В последното решение са направени изводи,че в производството по иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. І-во ЗЗД, когато ищецът твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание, без наличие на някакво правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е получил претендираната сума. При възражение на ответника, че е получил сумата на определено основание, в негова тежест е да го установи. Изявлението на издателя на разписка, че е получил сумата, само по себе си не доказва основанието за получаването й. При твърдение, че сумата по разписката е получена без основание, в тежест на издателя на разписката е да установи основанието за получаване на сумата, ако твърди, че има такова. Въззивният съд не се е отклонил от тези разрешения.
За да обоснове поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът твърди,че решението на въззивния съд противоречи на решение по гр.д.№2302/2013 г. на районен съд-Г., което не е приложено и за което няма данни дали е влязло в сила.Това основание ще е налице, в случай че касаторът издири ,приложи и анализира съдебна практика от влезли в сила решения на различни по степен съдилища по въпроса,на която приетото във въззивното решение да противоречи, съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. –т.3,ОСГТК.
Поддържа се и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с аргумента, че двете инстанции не са възприели обстоятелствата за които ищцата е направила признание.Тези оплаквания не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, тъй като са за нарушения по чл.281 т.3 ГПК. Касаторът трябва ясно и категорично да различава в изложението основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.За да бъде доказано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът трябва да изложи убедителни аргументи за несъгласието си със съдебната практика по поставения релевантен въпрос , да посочи конкретни причини за това- законодателни промени или изменения в обществените условия. Ако се поддържа становище за липса на съдебна практика , следва да се е аргументират доводи за непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни правни разпоредби, пораждащи необходимост от тълкуването им.Всичко това не е сторено.
Необосноваването на общо и допълнително основание според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК има за последствие недопускането на касационно обжалване на атакуваното решение на въззивния съд.
Ответницата по касационната жалба е направила искане за присъждане на разноски,направени в това производство.Представила е договор за правна помощ и съдействие ,в който е отразено, заплащане в брой на адвокатско възнаграждение за ползваната от нея адвокатска защита.Следва с оглед изхода на делото искането да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.04.2014 г. по гр.д.№ 2180/2014 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-Б състав.
ОСЪЖДА М. А. А. да заплати на М. Г. Ц. сумата 1000/хиляда/лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: