О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1337
София, 27.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№ 4247/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена адв. В.С. – процесуален представител на Ж. И. Р. против въззивно решение № 445/21.03.2014 г. по гр.д.№ 229/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е отменено решение № 263/01.11.2013 г. по гр.д.№ 330/2013 г. по описа на Районен съд – Провадия, в частта, с която са уважени предявените от Ж. И. Р. против П. г. по с. с. “З.” – П., област В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 3 КТ, и същите са отхвърлени, както и в частта, с която е оставено в сила посоченото решение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
В касационната жалба се релевират основанията за неправилност на решението, предвидени в чл.281, т.3 ГПК- необоснованост и нарушения на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете .
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси –1.от кога започва да тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от деня на откриване на нарушението, от деня на изготвяне на писмения доклад за извършената проверка или от деня на поставяне на входящ номер на писмения доклад в деловодството на министерството ;2.следва ли да е мотивирана заповедта за дисциплинарно уволнение с оглед нейната редовност, за всяко нарушение поотделно и 3.има ли право съдът след като е приел, че четири от общо седем нарушения не съществуват, да прецени тежестта на оставащите три нарушения.
Ответникът по касация П. г. по с. с. “З.” – П., област В., посредством процесуалния си представител – адв. А.П., е депозирал отговор по чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е изложила доводи във връзка със сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194, ал.1 КТ, въз основа на което е стигнала до извод, че по точки 5,6 и 7 от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание възможността на работодателя да наложи такова се е преклудирала поради изтичане на предвидения в закона едногодишен срок, а за останалите нарушения – по точки от 2 до 4 такава преклузия не е налице, доколкото наказанието е наложено в двумесечния срок.По точка 1 от заповедта е прието, че ищецът не следва да носи дисциплинарна отговорност,а по точка 2 от заповедта, че действията на ищеца, като директор на училището представляват нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в несъставяне на финансов отчет за календарната година – чл.23, ал.1, т.1 от ЗСч.По точка 3 от заповедта съдът е стигнал до извод, че ищецът следва да носи дисциплинарна отговорност за неупражнен контрол по съхраняване на стоково-материални ценности – незаприходено гориво/газьол/ – чл.13, ал.1 ЗСч.,а по точка 4 от заповедта е прието, че ищецът също не е проконтролирал съхраняването на стоково – материални ценности – един компютър и четири броя стендове за измерване на налягане, изнесени от училището от заместник-директора със знанието му и непредприемане на действия за връщането им обратно в училището.Въпреки извода на въззивната инстанция за преклудиране правото на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание по точки 5,6 и 7 от заповедта, Варненският окръжен съд е изложил и изводи по съществото на изложеното в тях.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице,защото поставените правни въпроси не са разрешени в противоречие с константната практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-ТР на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или ПП на ВС,както и решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК,на каквито актове липсва позоваване.По първия от поставените въпроси изводите на въззивната инстанция кореспондират с приетото в решение № 367/06.10.2011 г. по гр.д.№108/2011 г. на ВКС, ІV г.о., поставено по реда на чл.290 ГПК,аименно: “двумесечният срок по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания, започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение.”.
По втория от поставените въпроси въззивната инстанция се е съобразила с приетото в решение № 379/24.06.2010 г. по гр.д.№ 410/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК – “Задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ.”. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че дори само по едно от визираните в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения да е налице мотивиране, то това е достатъчно, за да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, но само по отношение на това нарушение.
И по третия от поставените въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. От една страна въпросът е фактически, тъй като визира конкретния брой дисциплинарни нарушения, които съдът е признал за такива, но дори и да се приеме, че въпросът е зададен с оглед изискванията на т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, то обжалваното решение също не следва да се допусне до касационно обжалване. Именно съдът е този, който посредством искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ ще извърши контрол за законосъобразността на прекратяване на трудовия договор, включително и по дисциплинарен ред. В посочения смисъл е и константната и непротиворечива съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, опредметена в редица решения, като например решение № 676/12.10.2010 г. по гр.д.№ 999/2009 г. на ІV г.о., което визира въпроси по спазването на чл.чл.193, 194, 195 и 189, ал.1 КТ.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ,ал.1, т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Освен това по така поставените въпроси практиката е многообразна и непротиворечива.
С оглед изхода от спора касаторът следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 445/21.03.2014 г.,постановено по гр.д.№ 229/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, г.о., първи състав.
ОСЪЖДА Ж. И. Р.,ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], област В., [улица], да заплати на П. Г. ПО С. С. “З.” – [населено място], област В.,[жк]разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: