О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1338
София, 27.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември……………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 293/2012 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от А. С. Р. от [населено място], чрез пълномощника адв. Л. С. от АК-Х., срещу решение № 485 от 27.10.2011 година по гр.д. N 813/2011 година на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отменено първоинстанцонното решение № 1 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 91/2010 г. на Хасковския окръжен съд и вместо него е постановено друго, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди е намален от 50 000 лева на 30 000 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото – иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Процесното обезщетение е било заявено в размер от 100 000 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.283, т.3 ГПК. Конкретните доводи са свързани с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.
Касационна жалба е постъпила и от ответника Р. Ю. Р. от [населено място], приподписана от пълномощника му адв. В. Точков, срещу същото решение с искане за отмяната му поради допуснато нарушение на материалния закон – прекомерност на определеното обезщетение за неимуществени вреди – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторите не са изразили становища по жалбите си.
Жалбите са постъпили в срока по чл.283 ГПК и са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона основания, поради следното:
1. По жалбата на А. С. Р. от [населено място]
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и по-точно „Приложен ли е правилно принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД и определен ли е точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите физически и морални вреди. Съобразена ли е степента на увреждането с присъденото обезщетение.”
С оглед представените решения на състави на ВКС може да се приеме, че искането се основава на чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, а поставеният материалноправен въпрос се отнася до критериите, които се прилагат от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед изискването на чл.52 ЗЗД за справедлив размер на репарацията. Приложените съдебни решения не разкриват сходство с разглеждания случай /касае се до различни травматични увреждания, настъпили по различно време и при различни обстоятелства/, нито обосновават наличието на противоречива практика по текста. Справедливостта не е абстрактно понятие. То зависи от конкретните обстоятелства по делото и в този смисъл обезщетенията в различните случаи на съдебно присъждане не обосновават хипотезата за противоречива практика на съдилищата по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Доводът следва да се квалифицира по чл.281, т.3 ГПК – за неправилност на решението, поради постановяването му в разрез с материалния закон /чл.52 ЗЗД/. Той е по съществото на правния спор и може да се разгледа само при допускане на касационното обжалване, а както вече се посочи, в случая липсват предпоставките за преодоляване на тази фаза от процеса.
2. По жалбата на Р. Ю. Р. от [населено място].
Изложението на касатора, което е част от молба от 15.12.2011 г., не съдържа основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и в тази насока съответно липсва каквато и да е обосновка. Касаторът поддържа, „че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решение в противоречие с практиката на ВКС”, но не ги е формулирал извън твърденията, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди противоречи на това по други дела, където е определено в по-нисък размер, както и че липсват мотиви по този въпрос. Следва да се приеме, че искането за допускане на касационното обжалване се основава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. То е неоснователно, защото не са изпълнени основните и допълнителни изисквания на чл.280, ал.1 ГПК /виж ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Оплакванията са по съществото на правния спор и могат да се разгледат само при допускане на касационното обжалване, а както вече се посочи, в случая липсват предпоставките за преодоляване на тази фаза от процеса.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 485 от 27.10.2011 година по гр.д. N 813/2011 година на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.